Христо Христов пред Дарик радио
Разглеждайки плакатите, които човек може да намери сред протестиращите, най-много ми хареса този! Защото всички знаем, че дните на този кабинет са преброени, но това, което не знаем, е какво ще правим след това.
Ясно ни е, че ако повторим същото упражнение със същите процесуални правила, резултатът ще бъде един и същ, макар и с различни играчи. Ако има нови избори на есен по сегашния избирателен кодекс, дали БСП ще получи по-малко гласове от ДПС или ГЕРБ ще са с 10 депутатски места по-малко от сега, няма много да ни стопли сърцата и да ни напълни джобовете. Камо ли да ни върне вярата.
Ето защо смятам, че докато си вървим кротко, обикаляйки вечерна София, наслаждавайки се на енергията, задружността и позитивизма, трябва да мислим и за основите на България. Защото през 90-та вече поставихме основите на Модерна България, които може би тогава са ни изглеждали свръх иновативни, различни и прогресивни, но сега вече знаем какво работи и какво не. Знаем кои правила можем да пренесем механично от западните правни системи и кои не.
А сега какво?
Дълбоко се съмнявам, че зорът на ДПС, БСП и Атака да изготвят нов Избирателен кодекс е продиктуван от желанието на управляващите да допуснат различен режим на излъчване на народни представители, който да работи за обществото, а не за тях. Тоест, от сега мога да кажа, че усилията и надеждите им, че по този начин ще тушират общественото недоверие и гняв, са безпредметни. Толкова дълбоко е недоверието в сегашното правителство, че и да създадат най-перфектния законодателен акт никой няма да ги остави да го приемат. Народната стихия ще ги помете много по-бързо, отколкото документът ще бъде приет в правната комисия.
В същото време ако подадат директно оставка, то следващите избори ще се състоят по същите правила като сегашните, защото служебния кабинет не може да законодателства. Ако правилата са същите, то и играчите ще са подобни. Съмнявам се, че за 2 месеца, защото толкова е максималния срок по Конституция, в който трябва да се проведат следващите избори, каквато и да е политическа формация (добре възродена стара или новообразувана) ще успее да се наложи по такъв начин, че не само да мине 4-процентната бариера, но и да бъде избрана от Народното събрание за управляващ субект на Република България. В този ред на мисли пред обществото ни има само една приемлива алтернатива (може би има и друга - 100% мажоритарни избори, но предвид субективизма на тези, които ще създадат новите правила, се съмнявам, че изборите ще дадат желания от обществото резултат. Най-много да ни замажат очите и съвсем да се обезверим, че може да има промяна).
Алтернативата е сегашното Народно събрание да насрочи избори за Велико народно събрание, които да се проведат през есента. Като един от най-важните процеси в България, гласуването за ВНС ще вдигне избирателната активност до много високо ниво. Цялото общество ще следи внимателно процеса. Ще стане сблъсък на идеи и повод за дебати.
И ще излъчим 400 народни представители. Тук обаче идва уловката. Правилата за провеждане на избори за Велико народно събрание са същите като изборите за Народно събрание. Това ще рече, че в него ще попаднат една голяма част от сегашните управляващи и опозиция. Тук гаранциите на обществото, че няма да направят същите зулуми, са две:
- общественият интерес по време на изборите за ВНС ще е висок и ще вдигне избирателната активност до рекордни нива. Това значително ще намали резултата на партиите с твърд електорат в новосформирания законодателен орган.
- ВНС приема решения с 2/3 мнозинство по всички внесени проекти на три гласувания в различни дни. Това ще рече, че ще трябва широка обществена и политическа подкрепа за взимането на каквото и да е решение.
Бъдещето
Какво да приеме това Велико народно събрание? Това е тема, която си заслужава да се обсъди от всички гледни точки. Като слушам обществените нагласи бих казал, че хората имат различни идеи, някои от които, несъвместими по природа, но все пак с ясна логика:
- възможност за отзоваване на депутати;
- 100% Мажоритарен вот;
- възможност за контрол на обществото над изпълнителната власт;
- задължителни референдуми по места;
- избиране на шефа на Райнното полицейско управление чрез избори;
- президентска република;
- много други.
Колкото и да са многобройни идеите, те се свеждат до една: КОНТРОЛ. Контрол на обществото над избраните народни представители и изпълнителната власт. А защо не и над правоохранителните органи.
Може би за нашата действителност не е достатъчно просто да вземем от законодателните решения на западните държави и да ги приложим механично, позовавайки се на думи като демокрация и либерализъм? Може би ние сме по средата на цивилизациите и имаме нужда от по-адекватен, по-смесен подход? Може би трябва да вземем частица от изтока и да я примесим със запада, за да не се превръща либерализма в анархия, а демокрацията в средство за възпроизвеждане на политическата класа?
За решаването на бъдещето на нашата Родина е необходимо широк обществен дебат. Нека използваме времето, което правителството си мисли, че печели от народа като не подава оставка, в градивна дискусия, която ще ни направи по-силни за следващата битка, която ще е наесен. Защото политическата класа е много по-подготвена за този сблъсък от гражданското общество. Даже може да се каже, че ще е на техен терен, по техните правила. Трябва да сме умни, обединени, решителни и креативни, за да победим!
Най-добре е да дойдат ХОРАТА!