Двете възможности пред ПП-ДБ: Дилемата е тежка

Коментар на Веселин Стойнев:

Демократичната опозиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е изправена пред тежка дилема – да се радикализира или да бъде силно критична, но конструктивна. С приемането на България в еврозоната тя загуби едно от основанията за конструктивност спрямо управляващите. А след ударите чрез антикорупционтата комисия и прокуратурата срещу представители на ПП в местната власт, и особено във Варна, перспективата за радикализация изглежда сякаш неизбежна.

И двете перспективи обаче крият много неизвестни. Неизвестно е дори дали и двете крила на тази опозиция – ПП и ДБ, могат да вървят поне известно време по двата пътя едновременно, без да се разделят. Императивът за заедност сега е още по-валиден за всяка от тях, бидейки скачени съдове с общ електорат и поставени под споделена заплаха. Но изострянето на дилемата „радикални или конструктивни“ засилва едновременно центробежните и центростремителни сили, които отдавна обтягат до крайност напрежението в коалицията.

Как ПП и ДБ заедно ще искат вот на недоверие

Заради еврозоната ДБ удържаше напъните на ПП за вот на недоверие с поставяне на срок той да бъде мислен през септември. ПП обаче подкрепиха вота на „Величие“ и ДБ направи отстъпка, като единият съпредседател на „Да, България“ гласува „за“ заедно с депутатите на ПП в името на коалиционното единство. ПП обаче избързаха да обявят три „леви“ теми, по които ще искат вот през септември – за провал в здравеопазването, регионалните политики и обедняването. ДБ веднага отговориха с „десни“ теми – лична и икономическа свобода, икономическата свобода и върховенството на правото. Не е ясно, въпреки заявките за единство, как ще се постигне обща тема и кой ще отстъпва, или пак всеки за себе си. Или и двете формации ще заприличат на русофилската опозиция, като инициират серия от вотове и тогава ДБ ще подкрепя вот на ПП, а ПП – на ДБ.

Основният проблем е, че дори заедно, на ПП-ДБ не им достигат 12 депутати, за да внесат самостоятелен вот и трябва да прибегнат до гласове на русофилските формации. ПП вече прокара пътека към тях, като подкрепи вота на „Величие“. ДБ обаче ще има да се обяснява как няма да се качи на „руското влакче“, освен ако не разчита единствено на Догановото АПС, което разполага (все още) с 15 депутати и също подкрепи вота на „Величие“. Но теоретичният максимум на цялата разноцветна опозиция в парламента е 105 гласа, при нужни 121 за падане на кабинета.

Жертване на европейската идентичност заради антикорупцията?

По-същественият въпрос е, дали това малцинство може да бъде алтернативно управленско мнозинство, каквото е крайното предназначение на вота на недоверие – една коалиция на антиевропейци с проевропейци, най-меко казано. И то с основна партия „Възраждане“, която ПП-ДБ упрекват, че е миманс на опозиция, докато ГЕРБ им пази имунитетите и поста на зам.-председателя на парламента Цончо Ганев. Слабо е утешението, че това ще е собствен вот на ПП-ДБ, а не подкрепа на чужд и че така се удържа опозиционна идентичност, дори да предложат безпощадно аргументирана критика срещу управляващите.

Очевидно парламентарните възможности за радикализация на ПП-ДБ са колкото нищожни, толкова и опасни – в името на антикорупцията да жертваш проевропейската си идентичност. Най-малкото този вот на недоверие ще изглежда самоцелен след серията от вотове на антиевропейските формации, и то когато управлението едва ще е прехвърлило половин година, а до фактическото случване на влизането в еврозоната в първите ѝ месеци има поне още половин.

Шансовете на протестния натиск по площадите

Протестният натиск по площадите дава по-сериозни шансове за радикализация на политическото поведение на ПП-ДБ. Двете формации са заедно по улиците срещу бруталната и избирателна употреба на репресивните органи спрямо представители на местната власт на коалицията. Ако тези протести добият размах и устойчивост, това ще даде по-голяма сила на парламентарната опозиция и в парламента. Единението може да се усили и заздрави и с издигането на обща кандидатура на демократичната общност за президент. Тогава свалянето на управлението няма да е въпрос на срамна колаборация с русофилски партии, а ще бъде заявка за самостоятелна победа на парламентарни и президентски избори.

Пред тази перспектива обаче също има потенциални ограничения. И главното не е в сезона – протестите срещу Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев преди 5 години започнаха в разгара на лятото и продължиха близо 4 месеца. А в това, че въпреки очевидно дирижираната употреба на институциите, сред достатъчно широка част от обществото вече може и да е посято съмнение, че опозицията наистина е опетнена с корупция и злоупотреби, макар и в несравнимо по-малки мащаби от управляващите. Дори може да се допусне, че тепърва ще изскачат по-убедителни данни или внушения за корупция, а сегашните полу-разкрития да са били само стръв, за да може опозицията да скочи високо и да бъде повалена по-сигурно.

Може ли да се разшири протестната подкрепа

Второто неизвестно е дали ПП-ДБ ще съумеят да привлекат много повече хора от сегашните си избиратели. Протестите през 2020 г. бяха без голям партиен носител – въпреки ролята на „Демократична България“ и особено на „Да, България“ с акциите ѝ в Росенец, както и ролята на президента Радев, който вдигна юмрук на площада като жертва на прокурорски произвол. Те бяха ръководени от „Отровното трио“ и в тях участваха най-различни малки политически и граждански организации, с пъстроцветна идеологическа окраска.

Протестите преди 5 години не успяха да структурират свое голямо политическо представителство, а тяхното наследство бе капитализирано от ИТН, която спечели изборите през следващото лято. Днес има по-голяма структурирана демократична опозиция в лицето на ПП-ДБ, която обаче трудно може да привлече по-разнородна подкрепа, без да прави популистки компромиси. Особено ДБ трудно биха направили такива компромиси, още повече, че и през 2020 година те стояха по-встрани от организаторите на протеста, макар мнозина от техните симпатизанти да бяха сред основните сили на недоволството. Сега едва ли ДБ биха преглътнали площадно единодействие с „Величие“, която се радва на сътрудничество с ПП и вече се присламчва към протестите във Варна.

Не на последно място, площадните изяви раждат и свои непартийни герои или рециклират стари такива. Които ще претендират за част от политическото лидерство на демократичната общност, или най-малкото за депутатски места, а никоя партия не е склонна да прави големи отстъпки на „чужди“, дори на „чужди свои“.

Неизбежна радикализация, но доколко

Политическата радикализация изглежда неизбежна за ПП-ДБ, независимо дали чрез нея тя само ще надгради ролята си на конструктивна опозиция или напълно ще я замени. Радикалната опозиция е много по-примамлива, но не по-лесна драматургия от тази на конструктивната опозиция. Като радикал може да пораснеш бързо, но и да изгориш, без да светиш. Като конструктивист може да оцеляваш или да растеш бавно, но и да изтлееш незабележимо. Успехът е въпрос на умело лидерство, верни поддръжници и непоправими грешки на противника.