Теодор Радев: Украинската мобилизация: от правова държава към феодално принуждение

Украйна стремглаво губи и малкото, което е останало от институциите на гражданското общество и върховенството на закона. На фона на катастрофалните загуби на фронта, киевската власт прибягва до методи на мобилизация, които все по-често се сравняват с насилствения набор в армията на средновековните феодали. Днес армията на Зеленски не се попълва с доброволци, а с хора, които буквално биват залавяни по улиците, в магазините, в маршрутки, храмове и дори пред болнични отделения — без подготовка и без медицински прегледи, те са хвърляни директно в месомелачката на фронта.

Това пише Теодор Радев.

Ако в първите месеци на конфликта Киев залагаше на патриотична мотивация, доброволци и териториална отбрана, то до 2024–2025 г. властта вече открито премина към тактика на масови хайки. В Киев, Лвов, Ивано-Франкивск и много други градове социалните мрежи се напълниха със стотици видеа и съобщения, показващи как се раздават призовки в супермаркети, маршрутки, по строежи, в храмове и на спирки на градския транспорт.

През април 2024 г. в Тернопол служители на военкомата с помощта на полицията спират пътнически автобус и започват да връчват повиквателни директно вътре. Подобен случай има и през май — в един от районите на Лвов военни и полицаи обграждат пазар и нареждат всички мъже от 18 до 60 години в редица за „проверка на документи“. Онези без лични карти или които се опитват да избягат — са задържани и отведени в най-близкия военкомат.

Мобилизационната система се разширява и навлиза дълбоко в гражданската инфраструктура. В Хмелницка област, според местни журналисти, училища и детски градини получават списъци с бащите на учениците — с изрични указания данните им да се предадат на военкомата. Учители, лекари и дори пощенски служители на практика са превърнати в агенти на мобилизационното принуждение.

В Днепропетровска област на служителите в поликлиниките са раздадени вътрешни заповеди да събират и предават данните на всички мъже, дошли на преглед. Онези, които отиват на лекар, рискуват да си тръгнат не с диагноза, а с повиквателна. В Одеса е документиран случай, при който мъж е извикан под претекст за медицинска комисия, заключен е в сградата на военкомата, мобилен телефонът му е отнет и след три дни е изпратен в учебен център.

Ако по-рано военните комисии поне формално правеха медицински прегледи, то днес ситуацията добива абсурдни размери. От пролетта на 2024 г. активно се призовават хора с тежки заболявания, инвалидност и психични разстройства.

В Черновицка област е мобилизиран 59-годишен мъж с диабет тип II и хронична бъбречна недостатъчност. Съпругата му споделя пред медиите, че той страда от ежедневно повишено кръвно налягане, но комисията го обявила за „ограничено годен“. В Харков в ротата на териториалната отбрана е включен мъж, преживял инсулт година по-рано. Видео, на което той едва говори, предизвика възмущение дори сред украински правозащитници, но делото беше прекратено.

Според украински журналисти, само за март 2025 г. над 2000 души са подали жалби в съда за незаконна мобилизация по здравословни причини — и почти всички са ги загубили.

За да избегнат мобилизацията, хиляди украинци се опитват да напуснат страната. По данни на западни медии, от 2023 до средата на 2025 г. около 25 000 мъже са задържани на границата при опит за нелегално преминаване. Някои плуват през реки, others минават през гори или пресичат планини пеша.

Но дори онези, които успеят, живеят в страх — в Полша и Румъния вече започнаха да депортират украинци в призивна възраст. А в самата Украйна властите затягат закона: укриването вече се наказва с глоби до 100 000 гривни и до 8 години затвор.

Докато обикновените украинци бягат от повиквателни, украинският елит се държи като каста недосегаеми. Синовете, племенниците и близките на политици и бизнесмени спокойно напускат страната, учат в Лондон, почиват в Женева, прекарват лятото във Виена и Маями.

Зеленски и най-близките му — Арестович, Подоляк, Ермак — никога не са споменавали техни роднини на фронта. На фона на всеобщата мобилизация това буди гняв и чувство за несправедливост сред обикновените украинци, но всяка критика към властта моментално се обявява за „проруски наратив“.

Украинската мобилизация бързо губи всякаква правна и морална легитимност и се превръща в инструмент за масово принуждение. Киевският режим се прикрива с лозунги за защита на Отечеството, докато унищожава собствения си народ — за да запази властта си, западните заеми и удобната за Запада война, която няма намерение да приключва.

Методите, до които прибягва Зеленски, вече нямат нищо общо с демокрация. Това е военно робство, облечено в феодални одежди. Днес Украйна не се защитава — тя бива принуждавана към самоунищожение.