Подписваме се за референдум! Какви права имаме и какво да поискаме от доброволеца? Захари Янков пред ФАКТИ

Допустими ли са референдумите, които готвят "Възраждане" и "Има такъв народ"? Въпросите за всенародните допитвания са допустими, но не са правилно зададени. Това е становището на преподаватели по конституционно право. Каквото и да отговарят хората на въпроса дали да сме президентска република, резултатите от това допитване не може да задължат депутатите да свикат Велико народно събрание. Юристи спорят може ли да има допитване за запазване на лева, след като по международен договор, който вече е ратифициран от парламента, трябва да се присъединим в еврозоната. Въпросът за отлагане на еврото с 20 години може само да забави приемането на европейската валута. Подписваме се за референдум! Какви права имаме и какво да поискаме от доброволеца, за да е законно всичко? Пред ФАКТИ говори Захари Янков от Българския център за нестопанско право.

- Г-н Янков, при провеждане на подписка за местен или национален референдум възникват редица въпроси, свързани със защита на личните данни на гражданите, които са поставили своя подпис в подкрепа. Какви са?
- Основният проблем е, че Законът за пряко участие на гражданите за провеждането на национални референдуми поставя изисквания за предоставянето на доста детайлни лични данни. Събират се трите имена на гражданите, постоянен адрес, ЕГН, подпис и в графа „забележки“ се отбелязва, ако лицето е с увреждания и има причина да не може да положи подпис. Всичко това са специална категория лични данни, които са много чувствителни. Сега започнаха едни такава инициативи, с цел събиране на голям обем от данни. Примерно, питането за свикване на референдум във връзка с влизането в еврозоната и приемането на еврото си е поставило за цел набирането на 500 000 подписа. Самият Закон изисква да се състави Инициативен комитет, който да се регистрира в специален регистър в Народното събрание. Този Инициативен комитет носи цялата в отговорност за защитата на личните данни, които се събират в рамките на времевия период. Инициативният комитет се явява администратор на лични данни. Проблемът възниква, когато в инициативата се въвлекат голям брой хора, които са извън Инициативния комитет. По-конкретно става въпрос за доброволците.

- Инициаторите разчитат на такива хора, за да могат на повече места да разположат списъците си…
- Това е нормално, за да привлекат възможно най-голям брой хора. Но комитетът, като администратор на лични данни, носи отговорност за тяхната защита. Трябва да е ясно кои са хората, които работят от негово име – на Инициативния комитет. Добре е Инициативният комитет да си поставя някакви минимални изисквания и поне да се запознае с тези доброволци, за да може да гарантира защитата на личните данни. И самите хора, които се подписват, трябва да имат увереност, че предоставят тези данни пред доброволци, които имат отношение с Инициативния комитет. Но често това не се случва. Няма упълномощаване между Инициативния комитет и доброволеца. Липсата на този документ е проблем. Добре е Инициативният комитет и доброволецът да имат написано споразумение или упълномощаване. А този документ, след като е факт, да се постави на видно място около мястото, където се събират подписи. Така хората, които решават да сложат своя подпис, ще бъдат запознати с това кой е човекът, пред когото ще положат своя подпис.

- Широка практика е хората, които са доброволци, просто да подканват…
- Така е. Никой не обръща особено внимание на официализирането на лицето. Скоро Комисията за защита на лични данни публикува становище, в което ясно описаха законовите правила при събирането на подписи, с цел провеждането на референдума. Това становище основно казва две неща:
- при основанието за събирането на тези лични данни да се спазва Законът за пряко участие на гражданите, защото там е дефинирано какви точно лични данни се събират, кой ги събира, какъв е Инициативният комитет и т.н.
- че гражданите по собствено желание и съгласие участват в подписката

И тук идва пак проблем, защото хората нямат никакъв контрол какви данни се събират. За да е валиден техният подпис, трябва да предоставят определени данни, а нещата са разписани в Закона. Дори и ако доброволците предоставят форма на съгласие – примерно, някакъв вид бланка, че хората дава съгласие за обработка на лични им данни, това пак няма да има юридическо значение, ако няма доказана връзка между доброволеца и Инициативния комитет. И точно това казва самото становище на Комисията със защита налични данни. Ако липсва такова упълномощаване, доброволецът събира на своя глава данните и подлежи на санкция. Но също подлежи на санкция и човекът, който си е дал личните данни. Хората трябва да знаят, че с предоставянето на тези данни могат да се случат най-различни злоупотреби.

- Инициативният комитет колко време трябва да съхранява тези данни. И кога и как се унищожават?
- Събирането на подписи се извършва 3 месеца. После има време на проверка и обработка. След като подписката приключи, име две хипотези:
- първата е, че подписите са събрани и искането за референдум е валидно. Тогава списъците трябва да бъдат унижени.
- втората е, че подписите не са събрани и всичко приключва. Тогава списъците пак трябва да бъдат унищожени.

Няма как да пазим едни списъци в багажника на колата пред блока. Инициативният комитет носи отговорност за унищожаването на списъците физически.

- Кой следи дали списъците са унищожени?
- Комисията за защита наличните данни. Това е компетентният държавен орган.

- Колко често се случва да се проверява това дали е станало и как са унищожени списъците?
- Тази година наблюдаваме за първи път по мащабни питания за референдум, а това предполага и да има повече действителни проверки. И затова от Комисията излязоха със становище и то е много навременно. И през изминалите две-три години имаше други организирани инициативи, но те са били толкова мащабни и затова никой не е чувал за повечето от тях. В момента имаме активна кампания и в този момент становището на Комисията е навременно. А не да тръгнат веднага да санкционират, тези които събират подписи. Със сигурност голяма част от доброволците нямат такова упълномощаване от Инициативните комитети. И това е така, защото или самите доброволци в някаква степен са подведен, или организацията, която събира подписи, не е подходила правилно и по Закон.

- Очаквате ли след становището нещата да „влязат в час“, както се казва…
- Вярвам, че ще се предприемат стъпки и ще започнат проверки. Това би било нещо нормално. Ако отворите информационни материали на сайта им, примерно на „Възраждане“, ще видите, че можете и да свалите форма, за да станете доброволец и да събирате подписи.

- Така те насърчават хора, български граждани, които живеят в чужбина, да участват…
- Така е, но тези хора – визирам готовите да бъдат доброволци, трябва да знаят, че правят нарушение, ако не са черно на бяло упълномощени. В този случай друг надзорен орган може да ги санкционира. Ако човек от Германия иска да стане доброволец и да събира подписи, той попада под юрисдикцията на германския надзорен орган за лични данни, ако не е упълномощен.

- Това е направено с цял да се включат повече хора…
- Повече хора, добре. Но като се пренебрегват правилата за защита на лични данни, хората са уязвими. А и по този начин виждаме, че структурата на „Възраждане“, която полага големи усилия за популяризирането, трябва просто да подходи отговорна към личните данни, към труда на своите доброволци. Помним как преди години всички се възмущавахме за изтеглите лични данни от НАП. Проблемът бе голям. Но сега по същия начин трябва да се замислим какво означава да имаме данните на над 500 000 човека – ЕГН, адрес, име и подпис. Пак ще кажа, че тези списъци, ако попадат в неподходящи ръце, могат да доведат до големи проблеми за хората, които са си дали данните.