Референдумът на "Възраждане": лош сигнал е да се игнорира

Коментар на Емилия Милчева:

Подписката за референдум на "Възраждане" за запазване на българския лев може и да не влезе в дневния ред на парламента до 7 юли. Тогава изтича тримесечният срок, в който по закон Народното събрание трябва да вземе решение за произвеждането на референдум. Но дори и да не се произнесе парламентът, в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не е предвидена санкция.

Без много шум

Без да има официална позиция на парламентарните групи на управляващата формация ПП-ДБ, нито на подкрепящата я коалиция ГЕРБ-СДС, депутатите от двете политически сили бламират опитите на "Възраждане" да вкара точката за референдума в дневния ред на комисиите.

Водещата комисия е тази по правни въпроси, оглавявана от Стою Стоев (ПП-ДБ). Миналата седмица депутати от "Възраждане" са поискали точката да влезе в дневния ред, но не е било прието. Комисията по бюджет и финанси, която трябваше да обсъжда подписката за референдума - единствена точка за насроченото заседание - не събра кворум. Отсъстваха депутатите от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, но също и от ДПС - макар председателят на комисията Петър Чобанов (ДПС) да беше там. Депутатът от "Възраждане" Деян Николов определи отсъствието им като "позорно бягство" и незачитане на гражданското общество и демократични принципи.

В сряда (5 юли) "Възраждане" ще предложи точката за подписката им за референдум с въпроса: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?" да влезе в дневния ред на парламента. Като първи пленарен ден от новия месец опозицията има право да прави предложения за програмата. Искането на "Възраждане" може и да бъде отхвърлено с аргумента, че няма становища от комисиите. Но няма и да е първото, влязло за разглеждане без такива.

Везните на политиците

На 23 юни ПП-ДБ отправи искане към ГЕРБ да приемат 7 условия, сред които беше и "създаване на гаранции за изпълнение на управленската програма във връзка с приема на България в eврозоната чрез изработване на обща политическа позиция относно законосъобразността на инициативата за референдум на "Възраждане". Обща позиция няма - но има общи действия на депутати от двете коалиции.

Игнорирането на темата чрез процедурни хватки излъчва лоши сигнали. Липсата на публично заявени политически позиции от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, които носят отговорността за управлението, едва ли ще им е от полза. Обща такава едва ли ще има. ГЕРБ-СДС често се възползват от гласовете на "Възраждане" в предпочитания от Бойко Борисов формат на "плаващи мнозинства".

Няма лесни решения. Партиите, заявили подкрепа за присъединяването на България към еврото, са ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, също и ДПС. Въпреки че България влезе в Механизма за валутните курсове (ЕRM II) през 2020 г., когато на власт още беше третият кабинет на ГЕРБ и Борисов, нито неговото правителство, нито следващите (служебни и редовни) разясниха с активна информационна кампания какво ще се случи с въвеждането на еврото. Тази липса "запълни" кремълската пропаганда, насаждаща съмнения и страхове към всичко европейско, особено еврото, с кресливи послания и фалшиви новини. Резултатът е, че недоверието се увеличи, а "Възраждане" стана трета политическа сила на изборите на 2 април, събирайки и над 600 хиляди подписа за референдума - ГРАО установи като валидни 470 973 от тях.

"Слонът" в стаята

От известно време лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов радикализира привържениците си с поведение и закани за насилие, осъдени от премиера Николай Денков, също и от министрите на правосъдието и на вътрешните работи Атанас Славов и Калин Стоянов. Преди две седмици той отправи призив в социалните мрежи, подгрявайки за референдума: "Пропагандната машина започва да тръби, че този референдум е незаконен, че не трябва да бъде гласуван. Те ще пуснат донос в Конституционния съд, с който ще искат този референдум да не се състои… На нас няма да ни остане друго средство освен физическата съпротива, защото когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна".

Загърбването на темата от парламента ще подсили "Възраждане", определена като "неофашистка партия" от социолога проф. Георги Фотев. Ще се появи още един шанс да насъскват симпатизантите си, че като опозиция са застрашени от забрана, че се потъпкват демократичните права на няколкостотин хиляди български граждани от страна на "американския марионетен режим" и прочие. Партията вече пробва инструмента с плебисцита и на местна почва - в Монтана, по инициатива на "Възраждане", се организира подписка за референдум, който да блокира голям инвестиционен проект в язовир Огоста. Проектът за плаващ фотоволтаичен парк във водоема е на германската компания "Профайн Енерджи ГмбХ", която предлага и завод и индустриална зона, както и ремонт на язовирната стена.

По БНР вчера политологът Първан Симеонов предупреди, че "слонът в стаята", който политиците се правят, че не виждат, е референдумът на "Възраждане". Това ще предизвика поредни политически бонуси за "Възраждане" и симпатия към подписите на половин милион българи, които някой се прави, че не вижда, каза той.

Какво да се прави?

Дилемата какво да се прави с референдума съвпада с първите седмици на новото правителство, потвърдило курса към еврото. Въпреки че предишният 48-и парламент одобри бързо присъединяване на България към еврозоната, не успя да приеме четири ключови закона. Но 49-ото НС вече гласува окончателно един от тях, свързан с мерките срещу изпирането на пари, а този за личния фалит мина първото си четене. Еврозоната е приоритет в предложения от Министерството на финансите законопроект за държавния бюджет за 2023 г., увери премиерът Денков. Всички тези усилия са свързани с втория шанс за България да се присъедини към еврото от 1 януари 2025 г., след като отложи първоначалната си цел това да стане от догодина.

"Възраждане" са взели мерки, ако парламентът отхвърли решението на въпроса за референдума. "Дневник" съобщи, че е подготвена конституционна жалба, която да бъде внесена още на следващия ден, а за да се наберат нужните 48 подписа са помогнали и от "Има такъв народ". При тази хипотеза Конституционният съд (КС) няма срок за произнасяне. Но ако парламентът реши да има референдум, президентът е длъжен да го насрочи на датата за местните избори - и дори и да бъде сезиран, КС трябва да се произнесе в срока до местния вот.

Политическото решение е неизбежно. Политическото бягство е компромис с висока цена.