Задава се нов скандал сред управляващите! Причината за това са дипломатическите назначения на президента Румен Радев, които той направи със своя служебен кабинет. Назначенията обикновено се правеха в петък следобед, когато приключва работната седмица, и така се парираше възможността за обществено негодувание, защото събота и неделя на никого вече не му до политика. Говорим за началото на април.
Още тогава написахме във ФАКТИ - Ще стане ли един бъдещ редовен кабинет заложник на амбициите на Румен Радев да “дърпа конците” на външната ни политика.
Е, днес това е факт. Все пак сред управляващите, макар и да са малко, има хора, които мислят и малко в перспектива.
Преди дни президентът Радев отпътува за Австрия, където имаше среща с президента Александър ван дер Белен, и участва в кръгла маса, организирана от Стопанската камара на Австрия (WKÖ). Радев имаше изказване в основния панел, модериран от канцлера на Австрия Карл Нехамер. Та на път за Австрия, Радев не пропусна да критикува управляващите по темата за войната Русия-Украйна, защото военният министър Тодор Тагарев каза, че ще доставим на Украйна муниции. А от петък до днес нещата в Русия се развиха повече от мълниеносно, след като частната армия „Вагнер“ тръгна към Москва. А сега Пригожин е в Беларус.
„Курсът на новото правителство е да тласка България все по-близо до войната, заяви президентът Румен Радев, преди да отлети за Австрия. - Не е уместно политици със скромна електорална подкрепа да говорят и да поемат такива тежки ангажименти от името на България. Основното задължение на всяко едно правителство е да гарантира сигурността и спокойствието на българските граждани.“
Какво каза всъщност Радев, който си назначи еднозначно посланици…
Цитат: „Не е уместно политици със скромна електорална подкрепа да говорят и да поемат такива тежки ангажименти от името на България…“
А е уместно президент да прави еднолични назначения? Така ли. Припомняме, служебният кабинет на премиера Гълъб Донев предприе редица странни рокади в дипломатическите мисии зад граница и то буквално часове преди изборите на 2 април - 31 март (петък).
Първо бе взето решение за смяна на посланиците ни в НАТО, Ватикана, Молдова, Словения и Норвегия, а след това имаше и нова партида от неочаквани рокади, които засягат Хърватия, Швеция, Ирландия, Виетнам, Индия, Германия, Йордания, Ливан и Израел.
Защо неочаквани?
Защото на част от посланиците мандатите изтичаха след няколко месеца, но други имаха повече от година. И какво се случи. Нито едно от изброените по-горе вече 14 решения не бе обявено публично като взето от Министерския съвет, а всичко се вижда като “взето”, но в графата „решения“ на страницата на МС. Човек доста трябва да се потруди, за да ги види. Съобщение за заседание на правителството няма, нито пък има съобщение за предложенията.
Каква е ситуацията сега
Във Външно министерство винаги, когато се правят рокади, има и такива, които са доволни, защото министерството не се е освободило от т.н. “кадровчици”. Но сега вече имаме нова ситуация. Мария Габриел… Външен министър и вицепремиер.
След като резултатът от изборите вече е ясен, че даже и първите две големи коалиции партии направиха редовен кабинет, темата със „служебните назначения“, макар и да не се обсъжда публично, не е забравена и е на дневен ред.
ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще позволят ли на президента Румен Радев да „кадрува“ във външната ни политика…
Изобщо за каква външна политика може да се говори, когато не си назначил посланиците си. Чия политика и чия управленска програма ще изпълняват посланиците – на кабинета или на президента?
И пак ще се повторим.
Всеки нов Министерски съвет може да отмени решения на предишния, но как ще изглежда България, ако се стигне до ситуация, в която служебният кабинет е предложил кандидат, приемащата страна е казала “ОК”, а новият Министерски съвет не го одобри и го смени. Въпрос на гледна точка...
Елегантно и според закона президентът Румен Радев направи бързите назначения.
Сега е наред кабинетът да се оправя.
Мария Габриел ли… Тя вече „взе главата“, макар и да не е премиер, на главния прокурор. Нали така се зарече.
Сега на ход е тя – външният министър. Ще остави ли външната политика в ръцете на Румен Радев, или ще предприеме рокади?
Прибързани назначения или не, външната ни политика е сериозна работа, а такова бързане едва ли е най-доброто решение. И сега кой определя външната ни политика…