Европа има за цел да постигне климатична неутралност до 2050 г., затова преобразуването на масивните тръбопроводни мрежи, отопляващи милиони домове, представлява огромно инженерно предизвикателство.
Отоплителните мрежи са тръбопроводи, обхващащи градовете, транспортиращи топла вода от електроцентралите до домовете. Съветското решение за отопление и подаване на топла вода по този начин, скоро се разпространи в скандинавските страни след петролните кризи от 70-те години.
Днес 12% от нуждите на ЕС от топлина и топла вода се обслужват от централно отопление, като процентът достига до 40% в страни като Полша.
В страните от Източна Европа водата се затопля главно чрез изгаряне на въглища, но страните там ще трябва да преминат към по-екологични алтернативи, за да изпълнят целите на ЕС за климатична неутралност.
Могат ли да отговорят на предизвикателството?
„Изпълнението на изискванията в Полша ще струва над 90 милиарда евро за декарбонизиране на сектора на централното отопление“, каза Павел Шчешек, ръководител на полската компания за централно отопление PTEZ и вицепрезидент на асоциацията на електроенергийната индустрия на страната.
„Загрижени сме за прекомерната тежест, която разходите за трансформация ще наложат на нашите потребители“, каза той пред участниците на скорошно събитие на EURACTIV .
Особено предизвикателство са градове като Варшава, където мрежа от тръби с дължина 1800 километра захранва 80% от домовете с топлина. Едва 7% от енергията, използвана в отоплителните мрежи на Полша, е екологична .
Часовникът вече тиктака за Полша и други източни страни от ЕС, където замърсяващите горива играят доминираща роля в централното отопление.
„Директивата за енергийна ефективност въвежда няколко мерки, които са насочени към сектора на централното отопление и сектора на централното охлаждане“, обясни Мадис Лаанисте, служител в енергийния отдел на Европейската комисия.
Директивата въвежда показатели, на които системите за централно отопление трябва да отговарят, за да бъдат етикетирани като „ефективни“ – решаващо изискване, за да отговарят на условията за държавна подкрепа, добави той.
До 2028 г. мрежите за отопление трябва да използват комбинация от 50% възобновяеми енергийни източници, 50% отпадъци или 75% комбинирана топлина от близката промишленост и електроцентрали, за да бъдат етикетирани като „ефективни“. Изискванията се затягат постепенно, преди от 2050 г. централното отопление да стане напълно възобновяемо или да работи с отпадна топлина от индустрията.
Директивата на ЕС за възобновяемите енергийни източници увеличава натиска с индикативна цел за увеличаване на възобновяемите енергийни източници в централното отопление с повече от 2% годишно, докато разчитането на биомаса за замяна на изкопаемите горива ще стане по-голямо предизвикателство поради по-строгите правила за устойчивост.
„След 2030 г. няма да има подкрепа за нови инвестиции, използващи изкопаеми горива“, обясни Лаанисте, добавяйки, че „след 2035 г. няма да има подкрепа за системи, които използват само изкопаеми горива“.
Освен това се очаква цената на сертификатите за CO2 по Схемата за търговия с емисии на ЕС да се повиши до 2040 г. – над 400 евро на тон според някои прогнози, което поставя източноевропейската топлофикационна индустрия под натиск да се трансформира.
Но полските топлофикационни компании не са доволни от изискванията на ЕС за горивния микс, като казват, че това прави постепенната трансформация на мрежата по-предизвикателна.
„Виждаме, че е невъзможно например да разделим системите за централно отопление във Варшава, в Гданск, в Краков на по-малки части“, обясни Дорота Йезьоровска, директор в PTEZ. „До 2045 г. определено ще са необходими блокове за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия“, добави тя, като каза, че държавната подкрепа ще бъде от съществено значение, за да се осъществи трансформацията.
Българският евродепутат Радан Кънев твърди, че държавната подкрепа може да не е достатъчна.
„Трансформацията на такива огромни съоръжения е много трудна задача. Със сигурност е скъпо, но също така е много сериозно инженерно предизвикателство без очевидно решение.“, коментира той.
Как тогава топлофикационните дружества трябва да посрещнат времевия натиск от Брюксел, докато се борят с инженерната страна на такава широкомащабна трансформация?
Жулиен Жубер, който работи по планирането на трансформацията в европейската асоциация на местните власти предложи централноевропейска визия за Източна Европа, като например Виена.
За разлика от Полша и България, Виена изгаря изкопаеми горива, отпадъци и биомаса, за да отоплява милионите си жители.
„Сега стратегията на Виена не е да се насочва към биомаса, а наистина да развива геотермална енергия и също така да оползотворява отпадъчната топлина, произведена от индустрията“, каза той на събитието Euractiv.
„Мюнхен имаше подобни планове“, добави Жубер.
От 2026 г. виенското предприятие Wien Energie планира да обслужва 20 000 домакинства с топла вода от геотермална енергия, цифра, която ще нарасне до 120 000 домакинства до 2030 г., преди отоплителната мрежа на града да стане напълно климатично неутрална до 2040 г.
Това е бъдеще, което е трудно да си представим за Варшава, където се използва вода, загрята с въглища, до средата на 2040-те години.