Атаката на "Хамас" срещу Израел ще има трайни последици в региона и извън него и може да бъде разбрана само в този по-широк геостратегически контекст, коментира Бъчварова за ФАКТИ.
Тя припомни, че седмици след нахлуването на Русия в Украйна руският външен министър Сергей Лавров посети Пекин, призовавайки Китай да работи заедно за „многополюсен, справедлив, демократичен световен ред“. Осемнадесет месеца по-късно руско-украинската война бушува без изгледи за връщане към мир, Нагорни Карабах е превзет от азерските сили, а в Израел и в Ивицата Газа избухва пълномащабна война. През цялото това време все повече и повече бежанци наводняват европейските страни, подхранвайки националистическа реторика и подкрепа за радикалната десница. Ако това е новият световен ред, той е всичко друго, но не и справедлив и демократичен. Какви са някои от въздействията на тази война върху международната ситуация?
Евроатлантическите съюзници са с ограничени ресурси и конкурентни приоритети Въпреки че концепцията за война на два театъра отдавна присъства във военната стратегия на САЩ, скорошният американски опит в Ирак и Афганистан ясно показа нейната неприложимост. С две войни в развой в Украйна и в Израел, САЩ се оказват в двойна хватка, тъй като трябва да подкрепят двама свои важни съюзници едновременно. Администрацията на Байдън вече се бореше да получи подкрепа за още един пакет от военна помощ за Украйна. Със силно про-израелско лоби в САЩ, тази подкрепа става още по-несигурна, тъй като сега ресурси трябва да бъдат пренасочени към Израел. Европейските държави разполагат с още по-малко ресурси за целта. В допълнение, повечето трябва да се справят с радикално десни партии у дома, които използват ситуацията за изборна предимство. В някои страни, това води и до ярки про-руски нагласи. Въпреки че военният капацитет на Израел е най-големият в региона, Израел ще се нуждае от мощна подкрепа на своите съюзници.
Ползите от криза за Русия, Иран и Китай Това двойно обвързване може само да е от полза за Русия и да промени баланса във войната в Украйна, в допълнение към увеличаването на влиянието на Русия в други марионетни конфликти, като този в Сирия например. Президентът Зеленски обвини Русия, че иска да ускори конфликта в Близкия изток, за да подкопае международната подкрепа за Украйна: „Русия е заинтересована да предизвика война в Близкия изток, така че нов източник на болка и страдание да подкопае световното единство, да увеличи разногласията и противоречия и по този начин да помогне на Русия да унищожи свободата в Европа”, коментира бившата ни посланичка в Израел. По същия начин опустошителната атака срещу Израел дава възможност на Иран да разшири влиянието си в региона. Иран отдавна подкрепя "Хамас" финансово и военно, въпреки че върховният лидер аятолах Али Хаменей отрече всякаква намеса на Иран в конфликта. Министърът на външните работи на Иран Хосейн Амирабдолахиан пътува до Бейрут, за да обсъди войната на Израел срещу "Хамас" с ръководителя на подкрепяната от Техеран ливанска въоръжена групировка Хизбула, която е започнала свои собствени трансгранични атаки срещу Израел.
Подкрепата на Иран за "Хамас" и Хизбула и техния интерес от задълбочаване на настоящия конфликт накараха американците и катарците да съкратят хуманитарната помощ с 6 милиарда долара. Възможни са бъдещи мерки с развитието на конфликта, което илюстрира един от потенциалните трайни последици от войната и смяната на приоритетите и баланса на силите в региона. Китай зае мека позиция, отказвайки да осъди атаката на "Хамас" и призова двете страни да „проявят сдържаност“ и да приемат „решение за две държави“. Въпреки че подобна позиция е в съответствие с политиката на Китай за „ненамеса“, тя не се основава само на принцип. Китай играе дългата игра на увеличаване на влиянието си в региона и извън него и се представя като алтернатива на господството на САЩ. Неговата реторика резонира не само сред арабите, но и сред други постколониални нации в Африка, където икономическото присъствие на Китай нарасна експоненциално с все по-големи инвестиции в инфраструктура и др. Нетаняху и израелската управляваща коалиция Неочакваната атака хвана неподготвени Нетаняху и неговото правителство, които черпят легитимността си от традиционните ценности и про-милитаристични нагласи. От една страна, това може допълнително да делегитимира правителство, което е изправено пред големи протести и намаляваща подкрепа. Всъщност правителството на Нетаняху вече е изправено пред допълнително недоволство заради провала на сигурността си. От друга страна, сплотяването около знамето може да изтласка вътрешните проблеми и недоволството настрани, давайки втори дъх на Нетаняху и неговата ултрадясна правителствена коалиция. Фактът, че Нетаняху е в състояние да формира правителство на единството с най-големия си опонент илюстрира този ефект.
Ами "Хамас"? "Хамас" изглежда е приел доста недалновидна стратегия, облагодетелствайки се от вътрешното недоволство в Израел и намалената предпазливост към външните заплахи, докато правителството беше прекалено заето с вътрешната опозиция. Може би "Хамас" е смятал, че цялостната международна нестабилност може да предостави възможност за възползване от момента и със сигурност е разчитал на подкрепа от своите мощни съюзници като Иран. Такива погрешни изчисления биха имали дълготраен отрицателен ефект върху всякакви перспективи за мир в региона и решение с две държави, което досега беше подкрепяно от САЩ и други съюзници. Като се има предвид бруталността на атаката, Европа и САЩ сега твърдо застават зад Израел. В дългосрочен план "Хамас" може само да загуби от тази нова конфигурация. Посредниците Конфликтът привлече други мощни играчи в региона, които виждат себе си като посредници и се надяват на преки или косвени ползи или се страхуват от потенциални заплахи. Затоплянето на отношенията между Израел и Саудитска Арабия с посредничеството на администрацията на Байдън вече беше цитирано като важен фактор, причиняващ атаката срещу Израел. Подобни планове сега са отложени, тъй като Саудитска Арабия изрази подкрепа за палестинския народ и призова Израел да поднови преговорите за решение за две държави.
Предполага се, че Египет е издал предупреждение за атаката, което Израел е пренебрегнал. Засега Египет отказва безопасен коридор за евакуирането на цивилни от Газа и вместо това предлага доставка на хуманитарна помощ. Египет се опитва да овладее ситуацията в Газа, която заплашва мащабна хуманитарна криза и поток от бежанци в Египет и други съседни страни. Турция се опитва да играе миротворец във войната Русия-Украйна и вижда подобна възможна роля във войната Израел-"Хамас". Ердоган се опитва да договори хуманитарна помощ за Газа и освобождаване на заложници, държани от "Хамас". Неговата дългогодишна цел е да увеличи влиянието на Турция като основен фактор в региона, използвайки различни стратегии – от изпращане на войски в Сирия и укриване на бойци на "Хамас" до подобряване на връзките с Израел. Посредничеството е много необходимо в конфликт, който заплашва милиони цивилни и от двете страни, но много по-трудно след тежката и неочаквана атака, която втвърди позицията на Израел и неговите съюзници и следователно възможността за компромис. Въпреки че Ердоган вижда възможност за влияние, поддържането на такава балансираща позиция е много трудно за постигане. Нестабилността ражда нестабилност Този нов световен „безпорядък“ увеличава заплахите за още повече конфликти, тъй като малките актьори смятат, че е изгодно да се възползват от хаоса и загрижеността на големите актьори другаде. Неотдавнашният военен преврат в Нигер е само един пример. САЩ спряха помощта за Нигер, след като официално обявиха поемането на властта за преврат. Въпреки че това е важен сигнал, няма вероятност той да възстанови демократичното управление. Макар и да разглеждаме отделни конфликти от различно естество и мащаб, те са свързани, тъй като нестабилността поражда повече нестабилност. Освен това анализаторите вече предупредиха за риска от разпространение, както се вижда от атаките и участието на Хизбула в конфликта.
За разлика от руско-украинската война, войната в Израел може да бъде краткотрайна, смята Бъчварова, предвид неравномерното разпределение на силите на противниците. В същото време тези едновременни конфликти неизменно ще имат трайни последици върху международния ред и баланса на силите.
Коментарът на Румяна Бъчварова е в качеството ѝ на част от екипа на Levant Foresights