Продължение…
- Спечелилият „Евровизия“ швейцарец Немо е хетеросексуален. Има приятелка – момиче, живеят заедно в Германия. Какво го кара да се представя за различен…
- Не мога да кажа какво го кара, тъй като не го познавам... Както казах по-рано, когато се касае за социалния пол и принадлежност, става въпрос за субективни усещания, възприятия и представи. Може наистина да се определя като небинарен. Има и вероятност просто да е сценичен трик за привличане на внимание, точки и популярност, тъй като в последните години темата за „пола“ е актуална.
Ако трябва да бъда честен, не знам защо обществото толкова се взриви за неговата победа, като преди вече 10 години Евровизия имаше победител драг кралица - Кончита Вурст, мъж с брада, облечен в рокля и с грим.
На фона на това пък съвсем ми е странно българите защо се възмущават, тъй като ние си имаме роден костинбродски Вурст, чалга певецът Азис (от още по-дълго време), който също се обличаше в рокли, носеше тежък вечерен грим и си изрусяваше катинарчето и косата.
Това не му попречи да стане хит на българската сцена и по дискотеките и да бъде обичан от публиката. Руснаците пък си имат Филип Киркоров (който също е българин).
Както казах по-рано, често, за да пробиеш в шоу-средите, се налага да създадеш скандал, да привлечеш внимание, без значение дали то е положително или отрицателно, да разлаеш кучетата, да си „на хората в устата“ (както поетът го е изпял), къде в преносен, къде в буквален смисъл.
Прави ми впечатление, че при подобен вид конкурси все по-често се залага на скандала и на сензацията, отколкото на самото качество- песен, текст, глас, мелодия и т.н.
Ето това мен ме подразни. По мое мнение, което също, разбира се, е субективно, имаше много по-добри изпълнения и песни от Немовото, които трябваше да спечелят. Но и тук времето ще покаже и ще отсее талантливите изпълнители от тези, които просто скандализират. В крайна сметка трябва да имаш глас, талант, харизма, за да грабнеш вниманието на публиката, да им спечелиш сърцата и да се задържиш на върха на класациите с години. Иначе ставаш поредното „чудо за три дни“. Историята е пълна с такива подобни, но кой ли ги помни... Всички помним обаче сър Елтън Джон, Фреди Меркюри, Дейвид Боуи, Джордж Майкъл и много други. Не ги помним заради това, че те са от ЛГБТ спектъра, а заради неповторимия им талант и креативност.
- Хората някак го приеха автоматично за гей или трансджендър, защото е облечен по начин, който не „подхожда на пола му“. Това каква личностна изява е…
- Тук трябва едно разяснение, с което може би някои хора съвсем ще се объркат. Гей мъж най-често е цис мъж с хомосексуална ориентация, тоест, мъж, който се възприема като мъж и е сексуално привлечен предимно от мъже. Трансджендър може да е мъж или жена, който/която не се възприема като биологично определения им пол. Те могат да имат хомо или хетеросексуално привличане. Няма да задълбавам повече в разяснения, защото може да стане много объркващо за читателите, а на мен ще ми се наложи да си сипя чаша вино.
Това не е толкова въпрос на личностова изява, а по-скоро - както казахме по-горе, субективно усещане. А сексуалното привличане към дадени визуални или личностови черти е точно това - привличане.
За повечето хора, които са със стандартна сексуална ориентация, това може да им се стори странно или плашещо, точно защото не разбират, че това е спектър. Сблъскването с подобен вид различия може ги накара да се чувстват несигурни в собствената си сексуалност или да ги фрустрира, особено ако имат по-ригидни представи за нея. Оттам тръгват и контра движенията и започваме да се делим на „лагери“'. Тук не говоря само по отношение на сексуалната ориентация, а въобще. Вероятно същата е била реакцията на обществото преди около 100 години, когато жените са започнали да носят панталони.
Забелязва се, че в последните години живеем в ерата на крайностите.
Делим се на крайни либерали или консерватори, на безбожни атеисти или фанатици-религиоиди, русофили и русофоби и т.н. А много често, всъщност, почти винаги, ситуацията има много нюанси, които пропускаме, когато „разцепваме“ или виждаме само в черно и бяло. За мен, честно казано, и двете крайности са ми досадни. Ултра-woke-ултра-либералите са твърде политкоректни и себеотносни, с хирургично отстранено чувство за хумор, с болестно завишено усещане за себеотносност и дразнещо демонстриране на морално превъзходство. Ултра националистите оставят крайно неприятно усещане за нео-нацизъм, расизъм, ксенофобия и примитивизъм. И в двата случая не търпят чуждо мнение, различно от тяхното, и адекватни, рационални доводи. Те стават непоколебими в своите убеждения, понякога даже достигайки до степен на налудно убеждение. Този тип крайности отблъсква и по механизма на обратната връзка поражда още повече крайности.
Затова според мен е важно да оценяваме хората по техните качества, а не политическата или сексуалната им принадлежност. Затова аз казвам: "Ти имаш всяко право да бъдеш себе си, стига да не пречиш на останалите. Но моето уважение? Това трябва да го заслужиш."