Преди няколко дни писах, че за никакъв театър между Доган и Пеевски не може да става и дума - както бе лансирана най-бързата теза, не без помощта и на виден анализатор на ДПС. Няма никакъв ”бой по агите”, а дълбок разрив на живот и смърт.
Няколко думи за предстартовите позиции. Една от причините Доган да е имал толкова конфликти с негови заместници в годините е неговата страст към материалното, но не във философския смисъл. Обобщение на тази страст е вече позабравено негово интервю в миналото, когато на упрек, че има яхта, той отвръща - “ако искам, и космическа чиния ще си купя, човек има един живот!”.
Само че парите не идват без ангажименти и.. партийни конфликти. Още от самото начало - благодарение на Андрей Луканов - той се обвързва с Мултигруп, които са в основата на кабинета “Беров” след депесарския му шут на кабинета “Филип Димитров”. Апропо, след загубения вот на доверие, Филип Димитров от трибуната на НС предупреждава, че в България се оформя мафия.
Парите на Мултигруп винаги са били един от основните мотиватори на Доган. По спомен на хора до него, понеже е дължал над 700 х долара на Илия Павлов преди царските избори през 2001 г. е дал негова квота в ДПС, през която по-късно влиза и Делян Пеевски. Чрез такъв човек всъщност и от сделки с държавния бюджет Доган си връща дълговете към Павлов - който вече е подготвил своя заместник.
Смъртта на Павлов праща друг финансов покровител на Пеевски - Цветан Василев, благодарен на майка му, сложила парите на тотото в банката му за свеж старт, а срещу (невъзвращаеми) заеми получава от Доган поръчки от тройната коалиция, която надуват активите на банката и така до спукването ѝ. Със заеми от банката е изградена и медийната империя на Пеевски, която работи за Доган. Още преди срива на КТБ обаче, Пеевски е самостоятелен икономически играч (вече получил Булгартабак), който си плаща за политическата опека на ДПС, минава пред различни постове, дори става депутат на ДПС. Но до поста в ДАНС, а и след това е нещо като CFO и главен касиер на ДПС - без отношение към политиката. В този период депутатството е по-скоро застраховка, а дори не идва в парламента.
Нещата започват да се променят след Крим, спирането на Южен Поток и срива на КТБ, след които Пеевски дължи над 800 млн лв на Русия. Същевременно, Доган разкрива своята зависимост от Русия след свалянето на руския самолет в Турция. Доган вече живее на ”руска земя” - летния сарай е построен върху терен на Лукойл; снабдяват го с ТЕЦ - Варна и пращат руски дълбачки да направят достъпа до ТЕЦ удобен за руски доставки по вода. Никой не закача Пеевски, защото трябва да върне парите на Путин (за този дълг разказва самия Радев след среща с Путин). Изглежда че не са върнати в кеш, а чрез услугата “Турски Поток” на тройна цена в мафиотски стил за сметка на българските данъкоплатци. И когато всичко е готово - година по-късно ”идва” Магнитски.
Разглеждам Магнитски като най-дълбоката причина за разрива между Пеевски и Доган.
Въпреки медийните клакьори на Пеевски и Борисов, че Магнитски нищо не значи, на практика ”властелинът” Пеевски вече е никой извън България. Парите за най-големите лобистки кантори в САЩ дори в милиони не помагат.
И затова свалянето на тази значка от ревера му става единствена цел. Заради нея, той поставя под напрежение Доган, че цялата власт в държавата, вербувана с парите на Пеевски ще се обърне срещу Доган, ако не го направи лидер на ДПС. Защото само от такава позиция - като институция и чрез Борисовия ГЕРБ може да се освободи. Отдавна има слухове за самия Борисов и неговите министри, че на всяка среща със западен лидер лобират за Пеевски.
Пеевски стана лидер и явно Доган е отстъпил, вероятно мислейки си, че винаги може да го смени. Но не беше калкулирано мащабното недоволство срещу него, което принуди Доган да сложи втори турски председател. Но нов проблем - Пеевски никога не е работил в среда, в която да дели власт или координира действията си и нещата продължиха сякаш само той е лидер. Проблемът не е само низвергнатия втори председател, а че се отнася и за всички стари авторитети около Доган със силно влияние в партията.
Когато Пеевски усети отлива след срещата на Доган с въстаналия актив за пръв път издаде своята слабост и огромно напрежение за бъдещето си без ДПС. То бяха писма, обяснения, клетви за единство и… писмо до посолството, че той е ортодоксалния Атлантик, а Доган е руски агент. С тях Пеевски за пръв път издаде страх и признание, че нещата не могат да се оправят без Доган, т.е че Доган е истинския лидер.
Именно последната седмица обаче обърка и Доган. Той беше вече продал партията (защото без уреждане на дълговете си надали би го пуснал за лидер), но сега е предизвикан от целия турски етнос и е поставена на карта цялата му биография на лидер срещу опасността да се изправи срещу държавата на Пеевски. Под въпрос е и неговата сигурност, защото няма как да е сигурен докъде ще стигне Пеевски, за да остане в играта.
Много е вероятно писмото до посолствата да е зов и на Пеевски към Запада да бъде спасен от… Русия, която със сигурност ще избере Доган.
Предстоят тежки дни за България.
Коментарът на автора е публикуван в неговия Фейсбук профил