Борис ДЕМАШ, cyprus-daily.news
След миналогодишния блестящ успех на китайската дипломация да помири вековни етнически и религиозни съперници — Иран и Саудитска Арабия, светът беше пълен с очаквания, че Пекин също може да поеме друг "Гордиев възел" — Войната на Русия срещу Украйна.
Но с времето надеждите се превърнаха в разочарование. "Консенсусът в 6 точки" - инициатива, уж разработена съвместно с Бразилия, изглеждаше твърде неясна. Понякога се чувстваше по-скоро като "инициатива в името на инициативата", опит на Китай да отговори на очакванията, преобладаващи в много страни от глобалния юг. Критики към китайския план бяха изразени и от двете страни на фронта.
Но изглежда, че ситуацията започва драстично да се променя. Китай се опитва да се възползва от настоящата предизборна несигурност в Съединените щати и вече сериозно се заема с края на войната в Украйна, като дори хипотетично не позволява лаврите на миротвореца да попаднат в ръцете на настоящата или бъдещата Администрация на Белия дом.
Изглежда, че Пекин би могъл да приложи своята мироопазваща енергия към друг конфликт, по-специално в Африка, където проблеми със сигурността не липсват. Но изборът на Пекин падна върху войната в Украйна.
Пекин обаче е наясно, че сам не може да реши тези проблеми. В Украйна има недоверие към Пекин, а Русия, която има много извинения за опитите си да преначертае границите на бившите съветски републики, пък се дразни от напомнянията на Китай за принципите на суверенитета се посрещат с раздразнение.
Но сега Поднебесната империя има надеждна рецепта — глобалният юг. Достатъчно е Пекин просто да събере определена "мажоритарна коалиция" (как да се събере, с камшик или морков, друг въпрос), за да диктува от нейно име условията за мир, както на двете страни в конфликта, така и на целия свят едновременно.
Изглежда, че първото действие на китайската пиеса, наречена "уреждане на войната в Украйна" се случва в момента на трибуната на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН. В кулоарите на събитието Пекин трябва да събере министри или висши представители от съюзниците от БРИКС и лоялни държави от Глобалния юг, за да формират "основна група", която ще подкрепя вече конкретния, а не неясен китайски план за замразяване на войната.
Но "основната група" все още не е целият глобален юг и дори не е "коалиция на мнозинството". Освен това, според сценария на китайски режисьори, пиесата предполага бързо разширяване на тази група за сметка на други държави от Африка, Латинска Америка и Азия или регионални международни организации, като Африканския съюз. Залогът ще бъде своеобразен "пирамидален ефект", когато отделни страни-членки на БРИКС ще се включат в подкрепа на китайската инициатива на държавите, които се ръководят от тях.
Но най-голямата работа, разбира се, ще бъде свършена от самия Китай. Наборът от ‘аргументи на Пекин може да бъде много широк и да се прилага индивидуално към различни страни от глобалния юг. Но всеки знае основния аргумент — пари, тоест по-точно икономическата зависимост от Китай. Този безпогрешен аргумент получи името си през 2017 г., когато Брахма Челани публикува прочутата си статия "China’s Debt-Trap Diplomacy".
Но да се върнем към нашата игра. Ако Китай успее да събере достатъчно подкрепа, поне в международен план, за да обоснове твърденията, че 110 страни по света вече са подкрепили бразилско-китайския "консенсус от 6 точки", тогава пиесата ще кулминира. За нея е подготвен декор — октомврийската среща на лидерите на БРИКС в руския Казан. Именно там Пекин очаква ясно да предложи пред света своя специфичен план за принуждаване на Украйна да преговаря с Русия, но разбира се от името на "мнозинството от Юга".
За успешното осъществяване на този план Китай би било много желателно, освен Глобалния юг, да привлече подкрепата на поне един авторитетен европейски играч. Но изглежда, че в този план Пекин вече се е научил да води отделни преговори с отделни европейски лидери, които се чувстват несигурни в позициите си в страната и вземат предвид местния бизнес и ползите от сътрудничеството с Поднебесната империя.
И какво означава всичко това за страните от Африка или други региони на глобалния юг. Като поредната добра сделка с Китай, нали? Китайски пари (инвестиции, заеми, технологии) в замяна само на политическата подкрепа на Пекин за разрешаването на войната, която е например на десетки хиляди километри от Южна Африка или Латинска Америка.
Но всъщност заплахата се крие в незабележимата подмяна на ООН и цялата глобална архитектура, основана на международното право, от китайския арбитраж, където Пекин ще се ръководи единствено от прагматичните си интереси. Утре китайският арбитраж ще пренебрегне принципа за ненарушимост на границите в Африка, залегнал в специална резолюция на Организацията за африканско единство от 1964 г., и то само защото ще отговаря на интересите на следващия логистичен мегапроект на Пекин.
Подпомагайки китайските политически инициативи в Европа днес, Глобалният Юг утре рискува не само икономическата, но и политическата хегемония на Китай в дома си.