Кариерните самосвали са техника, която не е лъжица за устата на всеки производител. На света има общо взето две-три утвърдени марки и когато през 1961 г. на пазара излиза Беларуският автомобилен завод, продукцията му веднага предизвиква сериозен интерес. Скоро БелАЗ-540 става една от най-ликвидните съветски стоки зад граница.
За разлика от очевидно сполучливите беларуски самосвали, съветските автомобили изобщо не вълнуват западните клиенти. Държавното предприятие "Автоэкспорт" полага неистови усилия да промени това, но въпреки луксозното преоборудване, кожените седалки и климатиците, за които обикновеният руснак може само да сънува, разпознаваемостта на съветските марки в чужбина клони към нула.
Ето защо когато получава шанса да се пребори за тлъста поръчка за камиони за започналото през 1973 г. строителство на тунела под Ламанша, "Автоэкспорт" бързо решава да преименува непознатия на запад КрАЗ-256 на добилия добра репутация БелАЗ.
В историята има доста ирония, тъй като КрАЗ-256 е практически точно копие на американския Diamond T 980, доставян на СССР по програмата "Заем-наем" през Втората световна война. Сделката обаче е толкова успешна, че впоследствие цялата продукция на Кременчуцкия автомобилен завод за износ се продава с емблемата на БелАЗ.
Подобна съдба, между другото, има и УАЗ. Марката е напълно неизвестна извън СССР и когато през 1978 г. "Автоэкспорт" решава да се пробва да изнася 452Б в чужбина, това отново става с емблемата на БелАЗ.