„Не мога да коментирам легитимността на усилието именно това правителство и по-точно лидерът на управляващата партия да предлага конституционен проект, макар че легитимността е първият въпрос, на който трябва да бъде отговорено. И ако има и най-малкото съмнение, че такава легитимност липсва, не би следвало да се предприема тази стъпка. Една Конституция става истинско действащо право и регулира обществения живот, когато, освен че е адекватна на социалните реалности, тя се основава на достатъчно висока степен на доверие. Иначе упражнението ще бъде безсмислено“.
Това заяви съдия Мирослава Тодорова пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.
„Предложението да се приеме нова Конституция не може да бъде оставено без професионален дебат и критика, макар че уважавам позицията на свои колегите, които считат, че когато твърде много се взираме в това конституционно недоразумение, го повишаваме в степен. Аз съм склонна да го разглеждаме като част от този дългогодишен инат на политическата класа да се справи с един фундаментален проблем при преминаване от авторитарна форма на управление към демокрация, а именно независимостта на съда“, коментира още съдия Тодорова.
„Дълго време бяха неглижирани препоръките на Венецианската комисия, които сега в изказването си от онзи ден министър-председателят маркира като мотив да се предлагат част от измененията. Всички препоръки са в една посока, а именно, че управлението на съда и прокуратурата, когато е унифицирано и се осъществява от един орган, е много опасно. Опасно в краткосрочен план, защото създава зависими и страхливи съдии, защото учи прокурорите да са безотговорни и ги тласка към инструментариума на насилието. Създава и дългосрочна вреда, защото юридическата култура след това много трудно се оздравява“, каза тя.
„Поставя се и въпросът защо сега министър-председателят и най-голямата управляваща партия са склонни да дадат малко по-голяма независимост на съда. Възниква опасението, че понеже вече са създали една паралелна структура от специализирани съдилища и физически са преодолели общите съдилища по делата, които са им важни, подборът на тези специализирани съдилища, тяхната физическа близост с прокуратурата и със службите създава достатъчна гаранция за управляващите, че вече имат контрол върху тях и могат да поемат този малък риск. От друга страна обаче, вижда се, че управляващите отново не са склонни да поемат ни най-малък риск по отношение на прокуратурата“, обясни съдия Мирослава Тодорова.
В студиото на ФАКТИ съдия Тодорова припомни като предупреждение психологическия Станфордски затворнически експеримент, защото, според нея, в момента са валидни аналогиите между структурата на прокуратурата и него. „Направо е безнравствено да имаме изисквания към прокурорите, по-големи отколкото реално биха могли да бъдат поставени, защото ние години наред сме ги изоставили да бъдат част от една машина на държавно-идеологизирано насилие“, каза тя.
На въпроса на Лили Маринкова защо в българския преход точно съдебната власт е пленена от алчни завоеватели на общественото богатство, съдия Тодорова отговори: „Защото това беше най-лесното решение и защото в началото бяха погрешно конституирани. Много лесно беше обществения разговор да бъде изместен на плоскостта на съдебния процес. Криминализира се политическия процес, имаше политически дела. Всичко това доведе до това, което наричаме корупция в широк смисъл“.
„Какво може да очакваме от прокуратура, която от както е създадена с този конституционен модел, непрекъснато е била обект за злоупотреба? Говорим за фигурите на главните прокурори – една част от тях носеха аурата на откровени насилници“, каза съдия Тодорова и припомни за Камен Ситнилски, за „насилието на Висшия съдебен съвет над него“ и за личностите на още двама прокурори, които сами отнеха живота си – Николай Джамбов и Васил Миков.
„Този проект, чиито недостатъци са такива, че не може да стане действащо право, показва, че има много лесни стъпки за рестарт - не на държавата, но на съдебната система, който не изисква Велико народно събрание“, каза съдия Тодорова и посочи, че стъпките са обществен контрол върху Прокурорската колегия, което ще намали влиянието на главния прокурор чувствително, възможност при достатъчно данни за извършено престъпление главният прокурор да бъде отстраняван, докато тече разследването и функционално независим разследващ орган, който да извършва действията по разследването.
„Г-н Гешев свиква национално съвещание на 24-ти август. В този летен горещ период четох днес в една от професионалните медии, че 700 прокурори и следователи са се записали. В поканата на г-н Гешев пише, че е пожелание, обаче аз лично не мога да опровергая съмненията, че едва ли става въпрос за свободна воля", каза съдия Тодорова.
На въпроса на Лили Маринкова дали главният прокурор иска да почерпи сили от тази общност, съдия Тодорова отговори: „Той иска легитимация“. „Подозирам, че главният прокурор, когато вика прокурорите, иска събранието да излезе с декларация, която казва на медиите, че е недопустимо да критикуват дейността на Прокуратурата, на Прокурорската колегия и на самия главен прокурор“, допълни тя.
„Всеки граждански протест има някаква политическа задача, политическа цел“, каза съдия Тодорова. „Нито съдиите трябва да се притесняват, че участват в този дебат, нито гражданите трябва да се притесняват от това, че по същество техните цели са политически“, допълни тя.
В края на разговора съдия Тодорова определи протестите като „безспорно достижение на българския демократически живот“.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: