Изглеждаше, че с подкрепата на Турция офанзивата на Азербайджан срещу Армения ще доведе до загуба на руско влияние в южната част на Кавказ - но в крайна сметка се оказа обратното, пише кореспондентът на германския вестник Frankfurter Allgemeine Райнхард Везер.
В арменско-азербайджанската война за Нагорни Карабах има „неочакван победител - руският президент Владимир Путин“, подчертава кореспондентът на вестника. През последните седмици изглеждаше, че войната води до намаляване на влиянието на Русия в Задкавказието. Призивите на Москва за прекратяване на военните действия останаха нечути, както и призивите от западните страни, пише агенция "Фокус".
Турция застана на страната на Азербайджан в политическо и военно отношение и преди настъплението на азербайджанските въоръжени сили изглеждаше, че влиянието на Анкара в региона също нараства. По това време в Москва мнозина се чудеха защо руските власти наблюдават развитието на ситуацията с очевидна пасивност - изненадано ли е руското ръководство от случващото се и не знае какво да прави? Или се страхува от сътрудничество в рамките на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ), чиито тюркоезични участници в Централна Азия застават на страната на Азербайджан, а не на Армения, която е член на ОДКБ?
Според автора на статията е напълно възможно зад тези и подобни въпроси да стоят верни предположения. Москва обаче успя да обърне ситуацията в своя полза. Или влиянието на Турция беше силно надценено, или Кремъл успя да я изтласка, подчертава германският журналист. Още в понеделник Анкара представи идеята за двустранна руско-турска работна група за разрешаване на конфликта, а президентът Ердоган заяви, че Азербайджан ще продължи да се бори до пълното завладяване на Нагорни Карабах. Няколко часа по-късно стана известно за примирие, за което Владимир Путин се съгласи с азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян без участието на турската страна.
Разполагането на руски миротворци на територията на Азербайджан, предвидено в това споразумение, е голям успех за Москва, пише кореспондентът на Frankfurter Allgemeine. Благодарение на това нараства влиянието на Русия в бившата съветска република, която до този момент се дистанцира от Русия. Освен това възниква въпросът какви аргументи или лост от страна на Путин биха могли да накарат азербайджанския лидер Алиев да спре военните действия в един момент и освен това да се съгласи с присъствието на руски военни на територията на страната си, докато след падането на символичния и стратегически важния град Шуша, пълната победа на бойното поле изглеждаше вече близка.
В контролния център на миротворческите сили трябва да присъстват и турци, но това не е нищо повече от мярка, която трябва да помогне на Алиев да спаси лицето си, смята кореспондентът на германския вестник. След като през последните седмици непрекъснато засилваше триумфалните настроения в страната, президентът на Азербайджан сега е под значителен натиск. Това е видно и от начина, по който той подчертава, че споразумението за примирие не казва нищо за бъдещия статут на Нагорни Карабах. Авторът на статията вижда още един успех на Путин във факта, че с подписа на министър-председателя на Армения Никол Пашинян под, по същество, капитулация, ще сложи край на „демократичния експеримент в Армения“, който той провеждаше. Кремъл никога не е харесвал този експеримент, колкото и да се опитваше Пашинян да укрепи връзките с Русия във външната политика.