Обръщение на Президента на Украйна Володимир Зеленски:
Eвропейци! Украинци! Мариуполци!
Днес е денят, който определя всичко. Определя кой на чия страна е. Руски бомби паднаха върху болница и родилен дом в Мариупол. Детска болница. Родилен дом, който работи! Сградите са разрушени. Към момента има 17 ранени. Отстраняването на отломките все още продължава. Хората навреме започнаха да се крият от въздушната атака.
От 500-килограмовите авиационни бомби, хвърляни от окупаторите върху нашите украински градове. Вече много пъти.
Детска болница. Родилен дом. С какво заплашиха Руската федерация? Що за държава е Руската федерация, която се страхува от болници, страхува се от родилни домове и ги унищожава? Там имаше малки бандеровци ли? Бременните жени щяха да стрелят по Ростов ли? Някой в родилния дом унижаваше рускоговорящите ли? Какво беше това? Денацификация на болницата?
Това вече е отвъд зверството. Всичко, което правят окупаторите с Мариупол, е отвъд зверството. Европейци! Украинци! Мариуполци! Днес трябва да бъдем единни в осъждането на това военно престъпление на Русия, в което се отразява цялото зло, което окупаторите донесоха на нашата земя.
Всичките разрушени градове. Какво направиха с Волноваха, Харков, Изюм, Охтирка, Чернигив, Бородянка, Гостомел, Житомир и десетки други украински градове, които никога не са представлявали заплаха за Руската федерация?
Разрушените болници. Разрушените училища, разрушените църкви, обикновени къщи. И всичките убити хора. Убитите деца.
Авиационната бомба в родилния дом е последното доказателство. Доказателство, че се извършва геноцид на украинците.
Европейци! Няма да можете да кажете, че не сте видели какво ставаше с украинците, какво ставаше в Мариупол с мариуполците. Вие видяхте. Вие знаете.
Затова трябва да засилите санкциите срещу Русия, така че тя повече да няма възможност да продължава този геноцид.
Трябва да окажете натиск върху Русия да седне на масата за преговори и да сложи край на тази брутална война.
Москва добре знае, че Мариупол освен това е в Донецка област. Толкова много слушахме от Русия за жителите на Донецка област. Толкова обвинения, толкова искания... И сега виждаме как в Русия в действителност се отнасят към хората от Донецка област. Към обикновените хора, които живеят в домовете си в Мариупол, работят в предприятията на град Мариупол, лекуват се в болници в Мариупол и раждат деца, представяте ли си, същите такива хора като вас, в родилните домове на Мариупол.
Ние не сме правили и никога не бихме направили нещо подобно на това военно престъпление в нито един от градовете в Донецка или Луганска област, пък и в която да е област. С нито един град на земята. Защото сме хора. А вие?
Говорих днес с Президента на Европейския съвет Шарл Мишел и Президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Също така работихме и разговаряхме с председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси. С премиер-министъра на Обединеното кралство Борис Джонсън. Благодаря ти за подкрепата, Борис.
Партньорите са напълно информирани за случващото се в нашия Мариупол. И за ситуацията във всички други региони на Украйна, където военните действия продължават. Правим всчико, за да накараме Русия да усети последствията от своите действия. Правим всичко, за да осигурим най-накрая нашето небе. Благодарен съм на огромното мнозинство украинци, които подкрепят тази позиция. Които събират подписи, които убеждават своите познати на Запад, пишат в социалните мрежи, организират митинги.
Заедно трябва да върнем смелостта на някои западни лидери. За да направят най-накрая това, което трябваше да направят в първия ден на инвазията. Или да затворят украинското небе за руски ракети и бомби, или да ни дадат бойни самолети, за да можем да направим всичко сами. Паузата без решение стана просто смъртоносна.
Днес успяхме да организираме работата на три хуманитарни коридора. От град Суми, от градовете на Киевска област и от Енергодар. Общо са спасени около 35 000 души.
Утре ще продължим. Подготвяме шест коридора. Молим се да успеем да изведем хората от Мариупол, Изюм, Волноваха и т.н. Да ги отведем в безопасни градове на нашата свободна Украйна.
И съм сигурен, че всеки украинец, от чиято помощ се нуждаят тези хора, ще направи всичко възможно, за да почувстват те нашата грижа. Докато не стане възможно да се върнат у дома.
И накрая. Всяка година на 9 март се обявяват носителите на Шевченковата премия. Нашата национална премия, която отбелязва най-значимия принос за съхраняването и развитието на украинския дух, на нашата национална култура.
Вярвам, че трябва да спазваме нашите традиции по време на военното положение и ожесточените битки за свободата ни. Да не ги предаваме. За да запазим всичко свое, украинско, напълно, докато вървим към победата. Докато вървим към мира.
Указът е подписан. Сега с нетърпение очаквам да се срещна с лауреатите. Но ще бъде след победата. След победата на Украйна.
Слава на Украйна!