Куполът на катедралата "Света София" в Константинопол се срутва. Император Юстиниан I нарежда реконстукция.
Зад изграждането на църквата стоят двама архитекти – Исидор от Милет и Антимий от Трал. До построяването на катедралата в Севиля през 1520 г. „Света София“ в Константинопол е била най-голямата катедрала в света.
"Света София" е построена за изключително кратко време - по-малко от шест години. Това е огромно постижение за времето си, имайки предвид мащабността на проекта. За сравнение трябва да се отбележи факта, че например за построяването на „Нотр Дам” в Париж е било необходимо почти цяло столетие, въпреки че парижката катедрала е строена много по-късно. Строежът на колосалната за времето си катедрала, обаче, не минава безпроблемно.
Както пише Прокопий, един от известните хроникьори от епохата, строителите се изправят пред трудната задача с укрепването на огромния купол на сградата, който почти напълно се срутва малко преди катедралата да бъде завършена. За да решат проблема архитектите проектират специална система от мостови опори, които да разпределят равномерно колосалната тежест на конструкцията.
За съжаление този покрив също не издържа и след около две столетия отново се срутва. След проведените основни ремонтни работи новият купол просъществува повече от 1400 г., чак до днешни дни.
В момента на откриването на катедралата декорациите във вътрешността са били доста семпли (предимно изображения на кръстове), като с течение на времето са добавяни сложни и много детайлни мозайки, портрети на имперското семейство и на Исус Христос. За кратък период от време (края на VIII в. до началото на IX в.) поставянето на други декорации освен кръстове е било забранено с имперски указ от страх богомолците да не отвличат вниманието си от молитвите, гледайки стенописите. След средата на IX век декорирането на интериора е възобновено, като всеки от следващите императори добавя своя образ. Една от най-известните мозайки се намира в апсидата на църквата, на 30 м. височина, и представлява 4 метрова фигура на Божията майка, държаща малкия Исус в ръцете си.
Говори се, че след завършването на Света София, император Юстиниан възкликнал „Соломоне, аз те надминах”, визирайки храма на цар Соломон в Йерусалим.
След като през 1453 г. Константинопол пада в ръцете на султан Мехмед II, това слага край на съществуването на Византийската империя. Въпреки това, султанът бил толкова впечатлен от внушителната конструкция, че решава да я превърне в джамия, каквато тя остава до 1931 г. Добавени са четири минарета високи 60 м., които са едни от най-високите строени някога. Промените във вътрешността също са значителни. Строителите покриват всички мозайки с жълта боя, оставяйки само образа на Божията майка в апсидата. Също така върху подпорните колони под апсидата са добавени монограмите на четирите халифа на отоманската империя. През 1934 г. турското правителство одържавява църковният имот и го превръща в музей.