Вчера към обяд се разчу, че влиятелният консерватор Греъм Брейди е посетил Лиз Тръс, с което напрежението в политически Лондон моментално се покачи. Брейди съобщи, че депутатите оттеглят доверието си от правителството. Същото се случи и през 2018 година, когато министър-председателката Тереза Мей бе принудена да се оттегли. А съвсем наскоро и през лятото - с Борис Джонсън.
Твърди се, че британската министър-председателка сама е поискала срещата с Брейди - навярно, за да го убеди да ѝ се даде още един шанс. Но това, което е било казано при закрити врати за настроенията в парламентарната група, явно е било толкова катастрофално, че Лиз Тръс след това обяви оставка по собствено желание. "В тази ситуация осъзнавам, че не мога да изпълня мандата, за който бях избрана", заяви тя.
Радикални идеи
След вътрешнопартийната предизборна кампания през лятото Лиз Тръс излезе фаворит на дясното крило на партията. Катастрофата обаче дойде, когато тя приложи на дело радикалните пазарно-либерални идеи, които всъщност ѝ осигуриха премиерския пост. Министърът на финансите Куази Куартенг представи бюджет, който предвиждаше намаляване на данъците за най-богатите и едновременно с това увеличаване на държавните разходи.
Лиз Тръс наричаше това план за икономически растеж. Ефектът обаче беше друг – разклати се доверието на финансовите пазари към финансовата стабилност на Великобритания, паундът се срина, Английската централна банка бе принудена да спасява пенсионни фондове, а лихвите по ипотечните кредити скочиха. Международният отзвук също беше съкрушителен. Дори президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че политиката на британската министър-председателка е "грешна".
Лиз Тръс се опита да промени част от плановете си чрез най-разнообразни хватки. Тя уволни своя финансов министър - един от най-близките ѝ политически приятели, който просто изпълняваше политическата ѝ воля. Заместникът му Джереми Хънт завъртя колелото назад - данъчните облекчения бързо бяха оттеглени, а новите разходи – замразени. Но всичко това не помогна.
Завръщане на Борис Джонсън?
До петък идната седмица консерваторите смятат да изберат наследник на Лиз Тръс. Най-абсурдният слух е, че и Борис Джонсън се готви да се кандидатира. Поддръжниците му твърдят, че Джонсън е човек, който умее да побеждава на избори и е длъжен да изведе торите от сегашната ситуация. "Надявам се, че сте се насладили на почивката си, шефе. Време е да се върнете. Има няколко неща, които трябва да се свършат", написа в Туитър Джеймс Дъдридж, бивш парламентарен държавен секретар на Джонсън.
Бившият финансов министър Риши Сунак също е възможен кандидат, но изглежда, че около него няма голям консенсус. Пени Мордаунт, която в момента е лидер на консерваторите в Камарата на общините също се готви за поста, но има малко управленчески опит. Настоящият финансов министър Джереми Хънт вече се отказа да кандидатства. Кой точно ще се окаже истинският кандидатът на торите - предстои да се види. Все още не се очертава такъв, който да обедини враждуващите фракции в партията.
Време за нови избори?
Министър-председателката на Шотландия Никола Стърджън нарече ситуацията в Лондон "безбожна бъркотия". Според нея Лиз Тръс е само само симптом на „счупената политическа система“. Лидерът на опозицията Киър Стармър използва още по-силни думи. Вече не ставало дума само за "сапунената опера на консерваторите". Според него подобни експерименти не бива повече да се допускат, защото „щетите за гражданите под формата на растящи цени и лихви по кредитите са напълно реални“. Стармър заяви още: "Британската общественост трябва да вземе решение сега, трябват ни предсрочни избори."
Консерваторите обаче се борят със зъби и нокти срещу евентуален нов вот. И това е разбираемо - според социологическите проучвания Лейбъристката партия изпреварва торите с близо 30 пункта.
Автор: Барбара Везел