През уикенда мнозина се възползваха от последната възможност да се позабавляват – ресторантите бяха претъпкани, баровете и фитнес залите също. За последен път преди частичната карантина хората бяха решили да похапнат, да се повеселят и да поспортуват. И хич не се замислиха, че и в последните два дни преди карантината би трябвало да ограничат контактите до минимум. Вирусът вероятно е останал доволен.
Много германци си заравят главите в пясъка. Тези хора отказват да повярват, че пандемията пак е в стихията си, а втората вълна помита всичко, постигнато през последните месеци. Да, носят маски, поддържат дистанция, проветряват, мият си ръцете - и се успокояват с констатацията, че в интензивните отделения още има места, а смъртността сред заболелите от Ковид-19 в Германия продължава да е ниска. Да мислиш и да действаш по този начин е ужасно рисковано.
Досегашните мерки вече не са достатъчни
Броят на новозаразените нараства рязко, а веригите на разпространение вече отдавна няма как да бъдат прекъснати. Много от инфектираните са без симптоми и изобщо не знаят, че могат да заразят другите. Да добавим и хората над 60-годишна възраст, които в Германия са цели 24 милиона. Както и онези 2,5 милиона души с тежки увреждания. Да не забравяме също хората с предшестващи заболявания или с наднормено тегло. С две думи: ако политиците не предприемат нещо, така, както растат числата, германската здравна система ще колабира в рамките на 20-30 дни.
Тоест, помагат единствено строги мерки – като въведеното от втори ноември частично затваряне. Но много граждани се питат по каква логика е взето решението за по-строгата карантина. Болезнено е, че тя засяга включително и онези, които през последните месеци вложиха много усилия и средства, за да повишат максимално сигурността в своите заведения. Мнозина смятат това за несправедливо и нелогично.
Не всичко е разбираемо
Защо трябва ресторантите и театрите да затворят, докато учителите и учениците прекарват часове наред в класните стаи, а пътниците се тълпят в претъпканите автобуси, трамваи и влакове? Защо студията за маникюр не могат да работят, а фризьорските салони остават отворени? Защо не се забраняват църковните служби, но пък се затварят музикалните школи?
На някои политици тези въпроси може и да им се сторят дребнави, но хората ги смятат за важни. Очевидно вече го разбира и канцлерката Ангела Меркел, която даде специална пресконференция и подробно отговори на въпросите на журналистите. Тя обясни, че вниманието е насочено не толкова към поддържането на хигиената в един или друг ресторант, а всъщност става дума за концепция, на базата на която могат да се редуцират 75 процента от всички контакти между хората в Германия.
75 процента! Това число е сигнал за тревога за всички ни. Включително и за онези, които още не осъзнават сериозността на положението. Трябва ли отново да гледаме ужасяващите кадри от претъпканите интензивни отделения, за да може и на последния човек да му стане ясно, че коронавирусът не е проблем, който ще се реши с обичайните мерки?
Да намалиш с ¾ контактите си: това няма как да стане, ако не преосмислиш и не промениш изцяло поведението си. Частичното затваряне може и да е несправедливо, но то следва една проста и разбираема логика: затваря се това, което прави живота по-хубав, за да бъдат принудени повече хора да си останат по домовете. Остава отворено това, което е същностно важно и необходимо.
Как ще живеем с пандемията?
Училищата и детските градини са сред най-важните институции. Родителите не могат едновременно да работят и да гледат децата си – това си го знаем, а за последно го установихме през пролетта. Да, добре е да обсъдим дали училищата на всяка цена да продължат да работят както досега. В Германия на училище ходят над 10 милиона деца и младежи и рискът те да разпространят вируса е много голям. Разумно е, например, децата да се разпределят в по-малки групи, а големите да се прехвърлят направо в дигиталните класни стаи. Както е в университетите.
Предстоят най-малко четири, а дори може би дори пет тежки месеца. Ще се справим единствено, ако проявим много повече лична отговорност. А за да осъзнаем и поемем тази лична отговорност, ние всички заедно трябва да обсъдим нещо много важно: как искаме да продължим да живеем във времената на пандемия? На тази дискусия мястото ѝ е в парламентите (в Бундестага и в отделните провинции), но в нея трябва да се включат и гражданите. Защото спусканите отгоре и недообяснени нареждания не водят до нищо. Показа го уикендът, през който мнозина хукнаха да се забавляват. Лична отговорност ли? Забравѝ!
Автор: Сабине Кинкарц