Мозъчната аневризма: Смъртоносната заплаха, която се промъква неусетно

Австралийският радиоводещ Кайл Сандиландс обяви вчера в ефира, че е диагностициран с аневризма в мозъка и незабавно трябва да претърпи операция. Новината разтърси медийната среда на континента и породи множество въпроси относно причините, рисковете и лечението на това сериозно състояние.

Аневризмата представлява локално разширяване на стената на артерията – кръвоносен съд, поради слабост или увреждане на един от нейните слоеве. Този процес може да засегне всяка артерия, но най-често се наблюдава в артериите на мозъка и в аортата – големият съд, излизащ от сърцето. Много хора могат да имат мозъчна аневризма, без да знаят за нейното съществуване, тъй като малките аневризми често протичат безсимптомно. Проблемът настъпва, когато аневризмата се разкъса, което може да бъде фатално.

Какво предизвиква мозъчна аневризма и какъв е рискът от разкъсване?

Стените на артериите трябва да бъдат здрави, тъй като кръвта постоянно се изпомпва и оказва налягане върху тях. Ако съществува слаб участък от артериалната стена, тя може да се разтегне и образува т.нар. балон – аневризма. Артериалните стени са изградени от три слоя: вътрешна клетъчна обвивка, среден слой от мускулна тъкан и еластични влакна, както и здрава външна обвивка, предимно съставена от колаген. Повреда на който и да е от тези слоеве може да доведе до отслабване и издуване на стената.

Генетичните фактори и наследствени заболявания могат също да причинят отслабване на артериалните стени, повишавайки риска от мозъчни аневризми. За повечето хора с напредване на възрастта стените на артериите естествено се отслабват – средната възраст за установяване на мозъчна аневризма е около 50 години. Жените след 50-годишна възраст са изложени на по-голям риск, тъй като спадът на естрогена около менопаузата води до намаляване на колагена в артериалната стена.

Повишеното кръвно налягане също е значим фактор – при хипертонията кръвта се изпомпва с по-голяма сила, което може да доведе до износване и отслабване на артериалните стени. Освен това, атеросклерозата – натрупването на мастни плаки в артериите – уврежда клетъчната обвивка и допринася за отслабването на мускулната и еластичната тъкан в средния слой.

Всички тези фактори – възраст, генетика, високо кръвно налягане, атеросклероза, както и възпаления, причинени от нездравословен начин на живот – увеличават риска от развитие на мозъчна аневризма. Тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол също оказват негативно въздействие, като никотинът директно уврежда артериалната стена.

Влиянието на наркотиците и начинът на живот

Сандиландс не пропусна да спомене употребата на кокаин като фактор, допринасящ за неговата диагноза. Той заяви:
„Факт е, че животът, посветен на злоупотреба с кокаин и прекомерни партита, не е правилният път.“

Доказано е, че злоупотребата с кокаин води до изключително високо кръвно налягане, предизвиквайки спазми и свиване на артериите, което от своя страна увеличава риска от мозъчна аневризма. Освен това, употребата на кокаин е свързана с по-лоши прогнози в случай на разкъсване на аневризмата.

Някои други фактори, като стрес, високо-мазнинна диета, висок холестерол и затлъстяване, също допринасят за развитието на атеросклероза и хипертония, като по този начин увеличават риска от мозъчна аневризма.

Как се диагностицират и лекуват мозъчните аневризми?

Приблизително 3 от 100 души имат мозъчна аневризма, като размерите им варират от под 5 мм до над 25 мм в диаметър. Повечето от тях се откриват случайно при образни изследвания, проведени по други причини, като например след травма на главата. Големите аневризми могат да предизвикат симптоми чрез натиск върху мозъчните тъкани и нервите – симптом, който Сандиландс описа като „масивни главоболия“ в предшестващите му дни.

Главоболието може да бъде резултат от малки изтичания на кръв от аневризмата и служи като предупреждение за евентуално разкъсване в близките дни или седмици. Въпреки че само под 1% от мозъчните аневризми се разкъсват, когато това се случи, резултатът често е животозастрашаващ – почти 25% от хората умират в рамките на 24 часа, а 50% в рамките на три месеца.

При разкъсване на мозъчна аневризма пациентът обикновено усеща внезапно и изключително силно главоболие, описвано като „удар на гръмотевица“. Допълнително могат да се появят симптоми на инсулт – проблеми с виждането, парализа, гадене, повръщане и загуба на съзнание.

Лечението зависи от размера и местоположението на аневризмата, както и от възрастта и общото здравословно състояние на пациента. Малките аневризми с нисък риск от разкъсване обикновено се наблюдават, докато аневризми, достигащи 7 мм или повече, обикновено изискват хирургична намеса. При операцията хирургът временно премахва малък участък от черепа и, като настъпва достъп до мозъчните покривки, поставя малък метален клип, който затваря раздуването. Алтернативен метод е ендоваскуларното коилиране – през бедрената артерия се въвежда катетър до мозъка, където се поставя спирален спираловиден имплант, формиращ съсирек, който затваря аневризмалния торбичен участък.

След процедурата пациентът обикновено остава в болница до една седмица, а пълното възстановяване може да отнеме между 6 и 8 седмици. Лекарите продължават да следят състоянието чрез годишни образни изследвания през няколко следващи години.

Превенция и съвети за здравословен начин на живот

За да се намали рискът от мозъчна аневризма, специалистите препоръчват да се избягва тютюнопушенето, да се ограничи консумацията на алкохол, да се поддържа здравословна диета, редовна физическа активност и оптимално телесно тегло. Тези мерки могат значително да намалят вероятността от развитие на това сериозно и често опасно състояние.

Случаят на Кайл Сандиландс подчертава колко важно е да се обръща внимание на предупредителните сигнали от тялото и да се предприемат своевременни мерки за превенция и лечение на заболяванията, които могат да застрашат живота ни.