Hotchkiss

Емблемата на Hotchkiss изобразява две кръстосани оръдия - съвсем подходящо за компания, която започва и завършва съществуването си с производство на военна техника и муниции. Макар да присъства в архивите като френска марка, корените на Hotchkiss са в Америка. Историята й е свързана тясно и с Велобритания. Компанията е основана през 70-те години на 19 в. от американеца Бенджамин Хочкис, който натрупва състояние от доставки на патрони и снаряди по време на Гражданската война в САЩ. След края й се установява в Сен Дени, предградие на Париж, където отваря фабрика за производство на муниции.

Изключителната инженерна прецизност, нужна за създаването на качествени оръжия и снаряди, се оказва отличен вариант за разширяване на дейността в нови отрасли. Така към края на века Hotchkiss вече доставя възли и детайли за няколко автомобилни компании. Напълно логично не след дълго фирмата се ориентира към разработка на собствена кола и през 1903 г. дебютира първият автомобил с марка Hotchkiss.

Междувременно компанията претърпява мащабни реорганизации. След смъртта на Бенждамин Хочкис през 1885 г. фирмата попада в британски ръце, след като консорциум от Острова закупува контролния пакет от акции.

Създател на първия изцяло собствен модел на компанията става Жорж Терас, бивш инженер в Mors. Ето защо между тогавашната продукция на френската фирма и новака Hotchkiss съществуват доста сходства. Въпреки това кръглият радиатор и овалният преден капак осигуряват индивидуален облик на 17CV. През 1904 г. в Hotchkiss постъпва младият конструктор Хари Ейнсуърт, който ще ръководи фирмата през най-важните години от историята й.
Първите автомобили на Hotchkiss не впечатляват особено в инженерно отношение, но съвсем скоро това се променя. Колите се усъвършенстват непрекъснато, потръгват и продажбите на фирмата, макар че луксозните й и скъпи коли са предназначена най-вече за заможни клиенти. Това позволява на Hotchkiss да "се откупи" от британските си собственици през 1911 г. и да започне разработката на по-евтини и непретенциозни возила без да накърни репутацията на качествената си продукция.

По време на Първата световна война Hotchkiss процъфтява благодарение на гигантското търсене на оръжия и боеприпаси. Инженерното наследство на компанията и усъвършенстваната цели 30 години конструкция на прочутата лека картечница Hotchkiss осигуряват колосални печалби. Скоро компанията става собственик на още две фабрики - в Ковънтри и Лион, за да насмогне на поръчките. След Войната британският завод е продаден на Morris, а френският - на Saurer, а Hotchkiss се мести в ново супермодерно предприятие, отново в Сен Дени.

Разрухата и обедняването след Войната карат френската компания да се насочи към производство на автомобили от среден клас, което се оказва разумен ход. Проектът за луксозния модел АК, от който е построен само един прототип, е замразен за сметка на по-скромния Type AM. Той се задържа на поточната линия до 1928 г., когато го заменя трилитровият АМ80. Спортният му вариант АМ80S с 3.5-литров двигател става неколкократен победител в много престижни ралита от ранга на Монте Карло.

Успехите и стабилните продажби обаче не компенсират пълната липса на развойна дейност. Произвдоството на Type АМ продължава до 1950 г. с незначителни промени в конструкцията, което се отразява пагубно върху търсенето. Сляпото предоверяване на традициите, което в Hotchkiss следват неотклонно, се илюстрира най-красноречиво от факта, че автомобилите на компанията продължават да се екипират с десен волан дълго след възприемането на "континенталното" движение във Франция.

През 1936 г. Hotchkiss претърпява смъртоносен удар след решението на Париж да национализира военната промишленост. Фирмата така и не успява да се възстанови, а Втората световна война я погребва окончателно, макар че продължава да агонизира с почти нулеви продажби чак до 1954 г. След навлизането на германската армия във Франция Хари Ейнсуърт успява да напусне страната, като се скрива в конвой с провизии и инструменти. Фабриката в Сен Дени е съсипана от бомбардировките на съюзниците, а след края на войната компанията е обвинена в едва ли не колаборационизъм, задето служителите й не работели достатъчно бавно за немската кауза. Това лишава Hotchkiss от жизненонеобходими субсидии за възстановяване.

През 1954 г. компанията се слива с Peugeot и Delahaye, но въпреки това не успява да възобнови производството на автомобили. Hotchkiss продължава съществуването си до 70-те години на миналия век благодарение на лицензното производство на американския Jeep Willys и камиони.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]