Renault Clio

Вероятно никога няма да стане ясно защо през 1990 г. французите избраха музата на историята за кръстница на новия си най-малък модел. Факт е обаче, че търсеният различен имидж за наследника на R5 постигна желаните резултати и Clio не само спечели титлата "Автомобил на годината" за 1991-ва, а и моментално се превърна в бестселър. Такъв е вече повече от десетилетие, при това не само в родината си. Мъникът се радва на заслужен успех както на Стария континент, така и навсякъде, където се произвежда или продава (например Аржентина).

Причините за тази огромна популярност не са една и две. Освен традиционно конкурентните цени и внушителния брой модификации, Clio печели сърцата на купувачите в качеството си на един от първите модели, претворили на практика съвременната концепция за возила от този клас - "По-голям отвътре, отколкото отвън". Малкото Renault налага и нови стандарти и в разбиранията за пасивна безопасност при автомобили с такива габарити. Доброто качество на изработката и нивото на комфорта пък му осигуряват солидна клиентела дори на капризни пазари като германския. Педантичните тевтонци естествено намират редица кусури на френския дребосък, но това не му пречи да бъде постоянно присъствие сред лидерите по продажби в класа.Според европейските категоризации Clio се отнася към т. нар. сегмент В, в който се подвизават Opel Corsa и Volkswagen Polo. Редица хитроумни конструкторски прийоми обаче му позволяват да предложи на собственика си купе, чиито размери го отнасят по-скоро към Голфовия клас. При разработката на модела инженерите на Режията са се възползвали в максимална степен от габаритите, в резултат на което междуосието е сред най-големите в категорията. Изобщо по отношение на ергономията Clio предлага малко повече от конкуренцията в почти всеки аспект - по-мека возия, по-удобни седалки, по-оптимални характеристики на органите за управление. В това няма нищо чудно, тъй като най-голям дял сред купувачите на толкова малки коли се пада на нежния пол. Ето защо педалите например изискват много по-малка сила на натиск от обичайното и са оразмерени и разположени по начин, който да улеснява дамите. Това може да наложи известен период на привикване при по-едри водачи. Макар да разполага с едва 265 л. полезен обем, багажникът на Clio все пак също превъзхожда повечето си съперници (при Polo вместимостта е 245 литра).Забележки по качеството на сглобката се чуват много рядко. Без да представлява връх в дизайна, френското мини радва собственика си с прецизно изработена

каросерия

и отлично лаково покритие. Изключение правят само някои екземпляри от първата година и половина на производството, когато се срещат недобре напаснати панели.

Купето разполага с отлична антикорозионна защита, която не оставя никакъв шанс за ръждата. Все пак в български условия не би било зле да се монтират калобрани зад предните колела. Мръсотията и солните бани действат пагубно върху предната част на праговете, където боята е изложена на постоянни бомбардировки и понякога не устоява. След модернизацията от 1996 г. този проблем престава да съществува. Подобно на всеки друг автомобил, експлоатиран предимно в градски условия, Clio не може да се похвали с особено издръжлива ауспухна система. Цената на комплекта обаче е направо ниска в сравнение с повечето съперници.

Оборудването на повечето употребявани екземпляри не се отличава с кой знае какви глезотии. Най-често комплектацията включва електрически предни стъкла и централно заключване, а при повече късмет може да се попадне и на Clio с климатик. До 1994 г. антилбокиращата система и еърбеговете се предлагат само като опция. Съществуват разбира се и "специалитети". Renault е сред малкото производители, предлагащи суперлуксозна версия на толкова малък автомобил. Както при по-големите модели на Режията, името є е Baccara, а оборудването смайва с кожения

салон

и практически всички атрибути на лимузините от бизнес клас. Тази модификация обаче се среща извънредно рядко и струва доста. Същото важи за спортните версии RSi, 16V и най-вече Williams. Покупката на такива резачки не е особено препоръчителна, а ако все пак сте си навили на пръста да карате кола с размерите на Clio и мощността на камион със средни размери, непременно възложете огледа на тесен специалист.

За времето, през което се произвежда, първото поколение на модела се предлага в поне 19 модификации. Съществена роля за това многообразие играе широката гама

двигатели

- от скромното 1.2-литрово моторче до 2 000-кубиковата ламя със 150 коня. Най-често под предния капак се срещат агрегати от серията Е (Energy), доказали се при модела R19. По мнението на повечето специалисти ресурсът на тези двигатели безпроблемно достига 300 хил. км, а някои са още по-смели и прогнозират пробег до половин милион километра. Макар да върви доста добре и с най-малкия мотор, Clio се чувства наистина отлично с 1.4-литровия мотор със 75 к.с. под предния капак. Специално внимание заслужава и превъзходният дизел с обем 1.9 литра и 64 коня, чиято пестеливост е пословична. Единствената особеност на експлоатацията му е строгото следене на работната температура. Характерният дефект "заминал термичен датчик на радиатора на охладителната система" може да докара маса главоболия.Важно условие за здравето на всички мотори на Renault и Clio в частност е използването на специална охладителна течност. В случая това е антифриз от типа D на Elf. Неговите спецификации са съобразени с материалите, използвани за изработката на блока на двигателя и радиатора на охлаждането, а в състава му са включени съответните приставки против корозия, каквато нерядко възниква след използването на друга охладителна течност. Първи признак за това е кафеникавият цвят на антифриза. Дребните частици ръжда предизвикват запушване на радиатора и съответния риск от прегряване, което може да струва скъпо. Профилактичната смяна на антифриза веднъж на година и половина-две е задължителна, също както и тази на спирачната течност.

Капризни към марката и качеството на маслата са също и

скоростните кутии

на Clio. Моделът се оборудва най-вече с петстепенни трансмисии, но може да се попадне на три- или четиридиапазонен автомат. Смазочната течност при механичните кутии е предвидена за целия срок на службата им, но ако се наложи смяна или доливане вследствие на течове, които между другото са изненадващо рядко за френска кола явление, използването на масло, различно от Elf TRX или TRZ с вискозитет 75W или 80W, е излишно поемане на риск. Смазката на автоматите подлежи на смяна на всеки 60 000 км.

Обемът на багажника на Clio при свален заден ред седалки достига 1 055 л. Тази внушителна вместимост нерядко създава объркване за товароносимостта на мъника.

Окачването

му е образец за френски комфорт и конструктивна рафинираност. Задният мост обаче не търпи хамалски издевателства. Особено уязвима част са горните опорни "уши" на газовите амортисьори. Последните са разположени под наклон и при студено време екстрените натоварвания са им абсолютно противопоказни. След продължителен престой на студа твърдостта на амортисьора е по-висока и цялата кинетична енергия се поема от горната му опорна точка. Най-бързо по предния мост се износват втулките на стабилизаторите на напречната устойчивост. Внимание при покупка трябва да се отдели също на всички тампони. Замяната им не е скъпа, но коства време и нерви. Не е зле да се имат предвид и накрайниците на кормилните щанги. Животът им продължава около две години или 50 хил. км.

Типичните за френската автомобилна школа проблеми с

електрическата система

за жалост не са преодолени и при Clio. Показателите на датчика за горивото често не съответстват на реалността при много коли от първите две години на производството. Зле работещи контактни клеми по цялата инсталация също не са рядко явление. Статистиките сочат за капризни възли генератора и стартера, чийто живот по правило не е особено дълъг. След модернизацията от 1996 г. пък неочаквано се появява проблем с акумулаторите на най-малките модификации.Макар да се оплаква от тези и други болежки обаче, Clio остава фаворит при избора за малък градски автомобил. Комфортът, експлоатационните качества и евтината поддръжка са сред най-силните му козове. Доказват го сравнително високите цени на употребяваните екземпляри.

Димитър Димитров
[email protected]