FIAT Coupe

Почитателите на апенинското автомобилостроене винаги ще си спомнят с радост 1993-та. Тогава FIAT обяви намерението си да се завърне в традиционния за марката клас на спортните купета, където нямаше представител от близо 20 години. Не самата новина обаче предизвика вълната от аплодисменти, а разработката, която торинци възнамеряваха да пуснат в серийно производство. Новото Coupe изглеждаше така, че връщането на италианската марката на върха, където неизменно се подвизаваше в едни по-добри изминали десетилетия, изглеждаше в кърпа вързано. Страст, скорост, върхови технологии и неповторим дизайн - всички канони на апенинската школа бяха спазени, а и цената при дебюта през 94-та предвещаваше бляскава кариера на спортиста.

Удивителен автомобил откъдето и да го погледне човек, Coupe имаше и интересна съдба. Разработен от стилистите на FIAT в Centro Stile, новакът се произвеждаше от Pininfarina - напълно обратно на установените традиции, според които дизайнът е запазена територия за студиата, а изработката се полага на големите компании. На Coupe се падна и честта да се окичи със званието "най-бързия сериен FIAT на всички времена". Спортните купета обаче никога не са били източник на кой знае какви приходи заради свитата ниша и макар да реализира нелоши по стандартите на класа продажби, Coupe никога не се превърна в истински бестселър.

През 2000 г. в Торино взеха решение да преустановят производството, а слухове за наследник плъзнаха едва наскоро. Те само могат да радват феновете на модела, тъй като и без това ниските цени на употребяваните екземпляри ще спаднат още повече. За собствениците на Coupe пък остава утешението, че рекордно високата степен на обезценяване в сравнение с конкуренцията се компенсира от живото търсене на италианската бегачка.

Подобно на още поне десетина модела на FIAT, екстравагантното купе използва платформата на Tipo. Това носи добри новини за кандидат-купувачите, защото първата асоциация е евтина и лесна поддръжка. Заключението обаче е малко прибързано. Конструкцията на Coupe се различава съществено от тази на обикновен хечбек. Това е спортен автомобил в най-чистата му форма, което носи съответните трудности и по-сложно обслужване. За разлика от традиционните FIAT-ове, качеството на изработката му е на много високо ниво, но пък строши ли се нещо, разходите понякога могат да конкурират ремонта на Ferrari.

Сходствата с митичната марка от Маранело се набиват още от пръв поглед. Италианските дизайнери наистина нямат равни на себе си, когато стане дума за автомобилна красота, но пък възстановяването на гигантския преден капак - често пъти издраскан и подбит от летящите камъчета по магистралата - може да изправи косата с цената си.

Каросерията

радва не само с уникалните си форми, а и със солидна сглобка, заслуга на Pininfarina. Типично по италиански, нито един елемент от оформлението не е оставен без внимание - като се започне със "скритите" дръжки на вратите и се стигне до "мотоциклетната" капачка на резервоара. Ръждата отдавна не представлява неприятна тема за фиатаджиите. В Coupe-то тя напада само ауспухната система, което е по-скоро стандартен недостатък на повечето модели на пазара. Неприятна е само цената є, която напомня на собственика, че кара спортен автомобил. Познавачи на модела препоръчват при възможност да се инвестират средства в ауспух на марков производител, който - освен всички други достойнства - издържа доста по-дълго.

FIAT Coupe определено се вмества в представите за "driver''s car", сиреч кола за карачи. Тази прослойка чешити имат бензин в кръвта (или обратното) и обикновено полагат всички нужни грижи за возилата си. Въпреки това предоверяването никога не води до добри резултати и обстойният преглед на италианското купе е задължителен. На първо и основно място това важи за

двигателите

на Coupe. Те са общо три, 1.8- и 2.0-литрови, кой от кой по-"нервни". През първите три години от производството моделът се екипира с редови четирицилиндров мотор с обем 1998 см3 с мощност 139 или 190 к.с. в зависимост от наличието на турбокомпресор. През 1996 г. FIAT започва монтирането на петцилиндрова 20-клапанова ламя, чиито 220 коня в компресорния вариант изстрелват бързака до 250 км/ч - колкото нито един модел на компанията не е достигал. Пак тогава на смяна застъпва и по-скромният 1.8-литров мотор със 131 коня. Разбира се, истинското удоволствие от управлението на спортен автомобил идва с най-големия и мощен двигател. Той обаче се обслужва изключително сложно не само заради специфичната си конструкция, а и поради простичкия факт, че в моторния отсек на практика няма как да се бръкне. Агрегатът заема почти цялото налично пространство.

Проблемите по силовата част на Coupe обаче са еднакви за всички модификации, независимо от моторизацията. Най-зловещият от тях е капризният ангренажен ремък, чийто живот може да свърши съвсем изненадващо след едва 65 000 км. Последствията са трагични, а смяната му излиза солено. На фона на този проблем, течовете на масло от различните гарнитури и трансмисията изглеждат смехотворни, а не са - пак заради сложното сервизиране, наложено от спецификата на конструкцията.

Като истински маниаци, много собственици на Coupe внасят собствени подобрения по двигателите. Чиптунингът и монтирането на "състезателен" въздушен филтър са добра предпоставка за покачване на адреналина при шофиране, но определено не способстват за удължаването на живота на агрегата. Наличието им говори и за обща амортизация на колата, тъй като никой не оптимизира харакеристиките на такъв "разпилен" мотор, за да вози баба си до поликлиниката. От безжалостните рейдове по пътищата страда най-вече

ходовата част

Смяна на разбити лагери на предния мост, износени втулки и изтънели дискове на спирачките са първите капиталовложения, които предстоят на новия собственик. На кратък живот е обречен и съединителят. В редки случаи издържа над 100 000, но обикновено се налага смяна срещу скромните 252 Евро за комплекта (без работата).Почитателите на модела споделят не без основание за гордост, че сериозните повреди за рядкост за Coupe. Това се дължи не само на по-качествената в сравнение с масовата продукция на FIAT изработка, а и заради грижите, които собствениците на елегантната бегачка по принцип полагат. В подкрепа на високите оценки за Coupe говорят и статистиките на службите за пътна помощ. Каква по-приятна вест за онези, които мечтаят за истински спортен автомобил, а не могат да си позволят Audi TT или BMW Z3?