Lada Niva

В продължение на повече от 25 години един руски всъдеход намира радушен прием както в страните от Третия свят, така и в “прогнилия Запад”. Противно на всякаква логика пипонестата джипка продължава да се харчи добре независимо от примитивната си конструкция, катастрофалното ниво на комфорта и неотдавна сбъдналите се обещания за модерен наследник. Още по-стряскащо за здравия разум звучат цените на употребяваните екземпляри - особено на фона на изобилието от всъдеходи-втора ръка от какви ли не марки. Както с почти всичко, произведено в Русия, обяснението на този феномен се корени в несравнимо по-евтината поддръжка, която изисква Lada Niva. Заслуга за имиджа є имат също великолепните всъдеходни качества и непретенциозната механика, чиито сходства с останалите автомобили на ВАЗ улесняват значително обслужването. Ето защо не е изненадващо, че джипката с аграрно име продължава да се търси у нас, а цените почти не зависят от възрастта на колата. Не са редки случаите, когато някои собственици успяват да вземат на "Нивата" си повече пари, отколкото са дали при покупката.

През годините на дългата си кериера всъдеходът на Lada претърпява твърде незначителни промени. Едва през 1992 г. стандартният 1 600-кубиков двигател от ВАЗ 2106 е заменен от по-"съвременен" с обем 1.7 литра. Година по-късно на модернизация е подложена и каросерията. Промените включват нови задни светлини, чиято форма позволява бордът на багажника да достигне до бронята и така да улесни значително достъпа до товарното пространство. Освежен е и интериорът - приборният панел става четвъртит, а седалките от 2106 отстъпват място на по-ергономични. От 1995 г. насетне за експортните модификации се предлага 1.9-литров дизел на Peugeot с 64 к.с.Всичко останало в механиката и ергономията на Niva остава на ниво от 1977 г., когато моделът е показан за пръв път пред публика. Постоянното задвижване на четирите колела и максималното унифициране на възлите с други модели на ВАЗ все така радва почитателите на евтиния оф-роуд, а за много автомобилисти с по-скромни възможности в регионите с недобре развита и поддържана пътна мрежа руският джип остава оптимално решение.

След толкова години по родните шосета слабите места на Lada Niva отдавна не са тайна. Същото важи и за положителните качества. Въпреки това, енциклопедичната истина, че руският инженеринг е в състояние винаги да изненада, важи в пълна сила и при ВАЗ 2121. Качеството на автомобилите например изобщо не зависи от годината на производство. Препатили дори съветват да се отдава предпочитание на по-стари коли, отколкото на такива от началото на 90-те. В крайна сметка, по отколешна социалистическа традиция купувачът трябва да разчита и на "партидата". Въпреки това, кандидат-собственикът може да заложи на някои основни моменти в огледа на избрания екземпляр и така да си спести главоболия.

Невралгична точка в руския всъдеход се явява трансмисията. Постоянното задвижване на четирите колела опростява конструкцията, но и я подлага на значително по-висока амортизация при използване на обикновена настилка. Раздатъчната и скоростната кутия са "разделени", а въртящият момент между двете се предава от къс шарнирен вал. Именно на него се дължи характерното виене на всички “Ниви”. Почти симфоничният шумов фон, с който руският джип бомбардира слуха, често пречи да се установят проблеми с някои от възлите по ходовата част. При оглед обаче трябва да се направи всичко възможно за долавянето на неестествени звуци. Лагерите на всички колела и особено предните например понякога не издържат и 35 000 км. Причина за ранното им излизане от строя може да бъде и пренатягане в завода-производител. Слаби са също шарнирите на предния мост. Недостатъкът е конструктивен. След около 50 000 км нерядко са появява "биене" в кардана, в резултат на което се повреждат шарнирните връзки. Изобщо повечето от възлите страдат от преждевременна умора на материалите и съответната амортизация. Като относително безпроблемна може да се квалифицира единствено раздатъчната кутия.

Задвижването на газоразпределителния механизъм на двигателя от верига не бива да успокоява кандидат-купувача. Практиката показва, че след 50-ина хил. км обикновено се налага обтягането є. В противен случай обтегачът, който пък от своя страна нерядко се нуждае от смяна на 20 000 км, лесно може да се повреди. Собственикът отново трябва да напряга слуха си, за да избегне по-солидни капиталовложения. Гарнитурата на цилиндровата глава започва да пропуска след пробег от около 80 000 км. Горе-долу тогава става ясно също дали "партидата" е добра - ако не се усеща умора на двигателя, купувачът е извадил късмет.

Сред останалите възможни ремонти, които грозят семейния бюджет, най-сериозни са проблемният стартер (50 000 км), водната (70 хил. км) и горивната помпа (60 000 км). Карбураторът на автомобилите с 1.6-литров двигател постоянно се нуждае от регулировки, защото иначе разходът придобива астрономически величини. Понякога в остър завой нивото на горивото в камерата му пада. Трошат се пластмасовите елементи в дистрибуторната капачка, подаването на искра става хаотично. От недостатъци страда и 1.7-литровият мотор. Неувереното ускорение и тласъците се елиминират само след съответния реглаж на впръскващата система. Течовете на охладителна течност също не са редки.

Повишено внимание изисква сцеплението на Niva. Съединителят не е много издръжлив и лесно може да изненада собственика с раходи след има-няма 20 000 км. След още толкова се обажда и зъбното колело на главното предаване. Кормилното управление на Niva отдавна си е спечелило славата на един от най-добрите уреди за подготовка за конкурса "Мистър Олимпия". Освен че изисква исполински сили, управлението е неточно, а механизмът се износва след около 75 хил. км.

Спирачките също показват "характер". Блокирането на някое от колелата при спиране е обичайно явление, а предните накладки се износват бързо. След пробег от около 35 хил. км задните барабани нерядко се деформират. Спирачните механизми се разрегулират самоволно.

На комфорта при всъдеходи като Niva рядко се обръща внимание. Руската джипка обаче бие всички рекорди по дървена возия. Въпреки това липсата на елементарни удобства и първобитното ниво на ергономията далеч не са най-фрапиращите недостатъци на каросерията. Купето старее много бързо. След едва три-четири години експлоатация по долната част на вратите, над задното стъкло и рамките на прозорците са появява ръжда. Лаковото покритие е нанесено неравномерно и на петна. Продължителността на живота на уплътненията зависи изцяло от серията. Бравите на вратите работят зле и се износват учудващо рано. Качеството на сглобката пък е под всякаква критика - салонът скрибуца неистово, страничните стъкла могат да "пропаднат" във вратите, отворите на вентилационната система блокират, а въздухопроводите под таблото се разкачат. Регулировките на седалките изискват "чалъм", тапицерията им е крехка и с калпави шевове. Качеството на пластмасовите детайли също влудява не по-малко от зле прикрепените обшивки на вратите.Разбира се, съвсем не е задължително всяка Lada Niva да страда от всички изброени недостатъци накуп. При избор на употребяван екземпляр кандидат-купувачът трябва да се поинтересува в какви условия преимуществено е използван, като не забравя, че заради конструктивните си особености руският всъдеход се амортизира много повече при експлоатация по нормални пътища. ВАЗ 2121 остава най-евтиният автомобил с повишена проходимост на пазара и съвсем не е лишен от достойнства. Особено колите, произведени в сряда.

Димитър Димитров
[email protected]