Oldsmobile не е за дядо ви!

В края на 80-те години на миналия век марката Oldsmobile решава да се отърве от пенсионерския си имидж с помощта на рекламен слоган, който гласи: "Oldsmobile не е за дядо ви".

По същото време компанията вади на бял свят един свръхфутуристичен концепт, изглеждащ като автомобил за вашите правнуци. За съжаление и това не проработва. Oldsmobile е отдавна мъртъв, но въпросната концепция остава в историята, като един, наистина стойностен спортакр.

Въпросният отрязък от време, краят на 80-те не е най-добрия за марката, но това не е повод да игнорираме потресаващият Aerotech - автомобил, считан за един от най-интересните прототипи на десетилетието. Този автомобил определено не е за вашия дядо, защото максималната му скорост е 430 км/ч., като това не е само на хартия, а е реално измерено време.

Може би се питате, защо тази машина се появява с марка Oldsmobile, като в онези години в портфолиото на GM има далеч по-перспективни марки. Отговорът се крие още в началото на процеса на разработка. Двигателят е Oldsmobile Quad-4. Той е четирицилиндров с работен обем 2.3 литра и мощност 150 конски сили. Максималният му въртящ момент е 217 Нм.

Този агрегат обаче е конкурентоспособен на много от доказаните V6 мотори по онова време и специалистите от GM виждат в него огромен потенциал. За да го покажат на света решават да подобрят рекорда за скорост. Те привличат на работа Ед Уелбърн, известен с работата си по множество модели на Cadillac, и му поставят задача да направи свръхаеродинамично купе.

Quad-4 бил наистина много добър двигател, но да се подобри с него рекорда за скорост е било невъзможно. За да стане това се налага монтиране на турбокомпресори. Инженерите правят два вариант на доработка - с един и с два турбокомпресора. Първият достига мощност от 900 конски сили, а вторият - 1000.

Що се отнася до автомобила Aerotech, то той изглежда като болид, какъвто всъщност е. Шасито му е заимствано от March 84C CART - един автомобил спечелил същата година култовото състезание Indianapolis 500. Каросерията е направена от въглеродни влакна, като и тя е изработена в три варианта - един с дълга "опашка" и два с по-къса.

Още нещо любопитно е, че каросерията разполага с регулируеми панели, имащи за цел да разпределят силата на притискане равномерно по целия автомобил. Като цяло Aerotech и днес се мята за един от най-аеродинамичните автомобили в цялата автомобилна история.

Вътрешността на колата също е удивителна. Тя прилича на кокпита на изтребител F16. И за да се подкара този болид е нужен истински пилот, а не просто шофьор. В края на 1987 година отборът Aerotech изкарва болида на писта и още в самото начало успява да подобри няколко рекорда, много от тях актуални и днес.

Най-значимият от тях е достигането на средна скорост в два последователни опита от 430 км/ч. В единия от тези опити колата достига 448 км/ч. Впоследствие на права отсечка аеродинамичният болид успява да достигне уникалната скорост от 467 км/ч., с което и остава в историята.

Планирало ли се е обаче серийно производство? Едва ли. Принципно, автомобилите, предназначени за скоростни рекорди не са серийни и никога не стават. Двигателят Quad-4 обаче остава на служба, интегрирайки се в много модели на Pontiac, Buick и Oldsmobile, естествено не в този си свръхмощен вариант.

През 1992 година Oldsmobile отново изкарва Aerotech на пистата. Този път обаче това е новата версия, която разполага с четирилитров V-образен осмак от Oldsmobile Aurora. За осем дни новата версия подобрява 47 рекорда, но за съжаление и това не успява да спаси марката.