Автомобилът на старо: Suzuki Grand Vitara

Vitara свири първа цигулка в гамата на Suzuki още от дебюта на модела преди 23 години. Компактната джипка е и едно от най-продаваните возила в сегмента, който спокойно може да се нарече нейна запазена територия. Именно този автомобил стана първият наистина популярен малък SUV в света.

На пазарен успех се радва и третото поколение на Vitara, чиито продажби започнаха през есента на 2005 г. Доста различно като концепция от предшествениците си, последното издание на модела бе проектирано от инженерите, създали платформата GM Theta, на която са построени Chevrolet Captiva и цял куп паркетни всъдеходи за американска консумация. Подобно на тях SUV-чето на Suzuki не разполага с класическата рама на предците си, а има самоносеща каросерия с вградена силова структура по протежение на пода. Да се говори за Grand Vitara и Captiva като за роднини обаче би било твърде пресилено. Японската джипка има коренно различна архитектура с надлъжно разположен двигател и задно предаване по подразбиране, докато при платформата Theta моторът се монтира напречно и задвижва предния мост. Освен това Vitara разполага с доста по-способна система за предаване на въртящия момент към четирите колела и се произвежда в Хамамацу, Япония. Подобна визитка дава предостатъчно основания за интерес от страна на купувачите.

На вторичния пазар се предлагат немалко представители на модела. По-голямата част от тях са купувани в България и сервизната им история може да се проследи. Цените също са прилични, а като се има предвид, че в обявите се срещат и екземпляри с все още недоизплатен лизинг, с повече търпение може да се попадне на наистина добра сделка.
Grand Vitara по традиция се произвежда във варианти с три и пет врати. В гамата по обясними причини липсва някогашният кабриолет. Самоносещата

каросерия

си има предимства по отношение на безопасността и управляемостта, но поддръжката на структура без твърд покрив определено не спада към преимуществата й. Сглобката на купето и напасването на панелите заслужава много висока оценка, макар че с течение на времето увисва вратата на багажника, на която е монтирана резервната гума. Проблемът се отстранява с регулировка на пантите. Ако по каросерията има ръжда, джипката почти сигурно е била удряна и нескопосано ремонтирана след това. Нарушеното покритие на летите джанти в колите от най-ранните серии обаче си е фабричен дефект.

Салонът

на Vitara също може да се похвали с качествена изработка. Използваните материали са далеч от образците в жанра, но пък са сглобени изключително грамотно. Електрическото оборудване не създава никакви грижи, макар че в самото начало на производството са отчетени доста дефектни лагери на електромотора на парното. Всички те са отстрарени от Suzuki в рамките на гаранцията.

Три години след старта на продажбите японците модернизираха Vitara. Ретуширана бяха предната броня, актуализирано бе арматурното табло, а страничните мигачи бяха преместени от калниците в огледалата. Най-сериозните изменения обаче засегнаха техниката. Задните барабанни спирачки бяха заменени от дискови, подобрения получи раздатъчната кутия, модифициран бе карданният вал и бе повишена надеждността на газоразпределителният механизъм.

По японските стандарти Grand Vitara се оборудва с изключително богата гама от

двигатели

Най-малкият от тях има работен обем от 1.6 литра и мощност 106 к.с. Монтира се на редица други модели на Suzuki и е познат с непретенциозния си характер и издръжливостта. Главно условие за здравето му е да не бъде прегряван и да се следи нивото на маслото. Разпределителният му вал се задвижна от ангренажна верига, която може да изкара 120-150 000 при спазване на правилата за експлоатация. Не му понася потеглянето в студени дни преди да е загрял и липсата на достатъчно масло. Иначе се справя относително добре с теглото и габаритите на Vitara, макар да отстъпва чувствително по динамика на най-популярния двулитров мотор с мощност 140 к.с. Той също разполага с внушителен ресурс и рядко поднася неприятни изненади. Слабо място в конструкцията му са обтягащите ролки на ремъка на спомагателното оборудване. Понякога се износват и имат нужда от смяна след едва 60 000 км. Същият недостатък се среща и при 2.4-литровия двигател с мощност 166 к.с., монтиран от лятото на 2008 г. Нито един от четирицилиндровите агрегати няма хидравлични компенсатори и клапаните трябва да се регулират на всеки 30 000 км. При системна работа на бензин със съмнително качество багажа сдават свещите и двата катализатора. Ако собственикът прекали съвсем с немарливостта в подбора на бензиностанциите, може да се наложи смяна на горивен филтър, който се продава само в комплект с бензиновата помпа. До такива повреди обаче се стига крайно рядко, а Grand Vitara като цяло не карпизничи за качеството на горивото. Дори напротив - потенциалният собственик трябва да се притеснява по-скоро за апетита, с който японската джипка го поглъща. Ако иска да пести, купувачът трябва да се ориентира към дизеловата версия на модела. Тя се оборудва с 1.9-литров Common rail на Renault с мощност 129 коня и харчи доста умерено при съвсем прилични динамични характеристики (максимална скорост 170 км/ч и ускорение към 13-ина секунди).

Освен с петстепенна механична

трансмисия

Suzuki оборудва Grand Vitara и с автоматик с четири предавки. Той се среща относително рядко на вторичния пазар в България, но пък се слави като изключително здрав и надежден възел. Достатъчно е да се сменя маслото му на 60 000 км. Ръчната скоростна кутия изисква повече внимание. В някои екземпляри от най-ранните серии са отбелязани случаи на дефектирали лагери на валовете. Маслото трябва да се сменя на 45 000 км.

Системата за двойно задвижване се смята за един от най-силните козове на японското SUV-че. Grand Vitara разполага както с блокаж на междуосевия диференциал, така и с понижаваща предавка. С толкова солиден всъдеходен арсенал японската джипка слага в малкия си джоб почти всички конкуренти в сегмента по отношение на проподимостта, макар пресечените терени дълеч да не са естествената й среда на обитание.
Компонентите на система създават грижи на събствениците много рядко. Системното шофиране извън пътя обаче скъсява живота на редуктора на предния мост до 70-80 000 км. Добре е маслото в раздатъчната кутия да се сменя на всеки 45 000 км, а в диференциалите – на 60 000. Някои „витари” с три врати са екипирани с опростена система за двойно задвижване със самоблокиращ централен диференциал.
С издръжливост се отличава и

ходовата част

на японската джипка. Най-често се налагат инвестиции в нови втулки на стабилизиращата щанга, които издържат 30-ина хил. км. и макар да започват да скърцат след 10 000, запазват работоспособността си. Амортисьорите понасят издевателствата на родната пътна мрежа около 80 000 км, а лагерите на главините – 100 000. С още по-голям ресурс може да се похвали задният мост. Цените на резервните части за окачването не са ниски, но се компенсират от здравината му.

Спирачките на Vitara имат само един недостатък – склонността на дисковете към прегряване. Иначе предните накладки рядко се нуждаят от смяна преди 40 000 км. След модернизацията от 2008-а с барабани отзад продължава да се оборудва само модификацията с три врати и най-малкия 1.6-литров мотор.

Grand Vitara смело може да бъде причислена към препоръчителните покупки. Джипката на Suzuki си има кусури, но като съотношение между цена, качество и проходимост среща слаба конкуренция. Освен всичко друго моделът слага точка на дизайнерското безхаберие на марката и изглежда наистина добре.