Pontiac Trans Sport

Днес за минивана е прието да се говори като за типа каросерия, който погреба традиционното комби. Появата на модели като Chrysler Voyager и Renault Espace през първата половина на 80-те години на миналия век наистина промениха представите на купувача за семейния автомобил. Въпреки пазарния им успех обаче, навлизането на еднообемните в по-малките класове не бе бърз и лесен процес. Повечето европейски производители осъзнаха колко много губят от липсата на миниван в гамата си едва в началото на 90-те. Малко преди тях топлата вода откриха американските мастодонти General Motors и Ford, чиито универсали започнаха да се търсят колкото пясък в Сахара в сравнение с Voyager-а на Chrysler. Подходът на двата концерна към проблема обаче беше коренно различен. Ford заложи на скучноватия Windstar, докато в GM избраха шоковата формула. През 1986-а гигантът представи прототип със спиращ дъха дизайн, а три години по-късно го пусна в производство без почти никакви изменения. Автомобилът започна да се продава под марките Pontiac Trans Sport, Chevrolet lumina APV и Oldsmobile Silhouette, като благодарение на търговската мрежа на Opel достигна дори до Европа. Макар да се среща доста рядко на пазара-втора ръка, напомнящият реквизит от "Междузвездни войни" миниван остава едно от малкото сравнително разпространени американски возила на Стария континент. Твърдо убедени в пригодността му за европейските условия, маркетинговите стратези на GM дори му устроиха повторна премиера през 1996 г. - този път под името Opel Sintra.

На всеки, който поне веднъж се е озовавал лице в лице с Pontiac Trans Sport, трябва да се станало пределно ясно, че притежаването на такъв автомобил в България трудно може да се нарече практично. Миниван едва ли е най-точното "класово" определение за модела. Габаритите го доближават по-скоро до малък автобус, а и външността му някак не се връзва с гореупоменатата категория. По подобие на класиката в жанра Espace, хиперфутуристичната каросерия е изработена от пластмасови панели. През 1994 г. тя омръзва на американците и GM я променя коренно, но в Европа продължава да се продава старият вариант. Изработката й има доста кусури, на първо място сред които трябва да се отбележи качеството на боята. То варира съществено според серията, като при някои екземпляри лаковото покритие не е еднакво дори при различните част на купето. Боята често не е нанесена равномерно и се случва отдолу да прозира грундът. Камъчетата, изхвърляни от предните коли, лесно оставят следи по предната част на вана. Пластмасовата декорация над задния номер се деформира с времето, а уплътнението на ветроупорното стъкло е монтирано през пръсти. Същото важи за страничната врата, която нерядко има луфтове. По време на движение вибрира, предизвиква аеродинамични шумове и се нуждае от регулировка. Същият проблем мъчи и предните врати, макар и значително по-рядко. Характерни дефекти по купето са изпусналите амортисьори на багажника и бързоизносващите се чистачки, които не насмогват на огромната площ на предното стъкло.

Каросерията на Trans Sport е типично американска - солидна и разточителна. Въпреки това вътрешните размери не превъзхождат съществено Renault Espace или VW Sharan. Салонът впечатлява с добрата си осветеност и използваните материали. След пет минути в него обаче по нервите започват да лазят куп дреболии и недомислици, а първоначалното прехласване по плюша и авангардните форми отстъпва място на разочарованието от качеството на пластмасовите детайли и сглобката. Арматурното табло вибрира, жабката не се затваря добре, а някои елементи са се деформирали с времето.

Позицията на водача също е далече от съвършената. Видимостта е принесена в жертва на профила на излитащ Конкорд, отличаващ купето. Показателните уреди са несъразмерно малки, а ходът на лостчето на мигачите е прекалено дълъг. Заради влага често блокират електродвигателчетата на стъклата в много коли от 1993-94 г. с 2.3-литров двигател. Критики търпи и ергономията на предните места. Седалките са удобни, но таблото е далече. Касетофонът се намира прекалено ниско, а управлението на централното заключване е непрактично. Собственици на Trans Sport се оплакват и от неефективните фарове, които осветяват слабо, и от "тропащия" втори ред седалки.

Сред безспорните плюсове трябва да се признае високото ниво на оборудването и комфортната возия. Когато третият ред седалки не се използва, багажното пространство е с гигантски размери.

Удоволствието от "американската" возия понякога се нарушава от "хлопащия" преден мост. Проблемът засяга коли от 1991-93 г. и се дължи на неправилни заводски регулировки. Хубавото е, че подлежи на корекция. Препоръчваните от производителя гуми Goodrich и General Tyres се износват прекалено бързо и не са подходящ избор. Окачването, естествено, е доста по-меко от обичайното, но хронични болести, които да го тормозят, не са известни. Такива обаче са шумната рейка на волана и течовете от хидравличния усилител. Характерен дефект при автомобилите с 3.1-литров двигател след пробег от 50-60 000 км са деформираните барабани на задните спирачки. Нов комплект излиза към 300 марки.

В Европа Trans Sport може да се открие с един 4- и два 6-цилиндрови мотора. Динамиката на вана впечатлява дори когато е оборудван с най-малкия 2.3-литров агрегат. Ускорение от 0 до 100 км/ч с него отнема едва 12 секунди, които подрежда американеца сред лидерите в класа. Всички двигатели са славят с механичната си здравина и почти пълно отсъствие на недостатъци. Изключение прави 3.1-литровият мотор, чиято управляваща електроника е капризна.
Повечето специалисти препоръчват най-малкия двигател, който се справя удивително лесно с размерите и масата на купето. Минусът му е само нивото на шума - при високи обороти възниква неприятен резонанс. Разбира се, шестцилиндровите агрегати разполагат с повече мускули и по-спокоен ход, но нямат 15-те литра на 100 км за нищо.
Скоростните кутии на Trans Sport рядко създават генерални проблеми, но за сметка на това тровят живота на

собственика с дребни главоболия. Някои автоматици започват да превключват предавките трудно, а четвърта не "захапва". Присъщи за топмодификацията с 3.8-литров мотор от 1992-93 г. са течовете на масло. При механичните трансмисии също е отбелязано затруднено включване на всички предавки, но недостатъкът се отстранява със замяната на маслото - вместо препоръчваното се използва такова с по-нисък вискозитет.

"Потентността" на двигателите, монтирани на Trans Sport, често предразполага към смело натискане на газта. То обаче крие доста рискове. Американецът не е особено стабилен и лесно "занася". Ето защо никога не бива да се забравя, че това е миниван, а не спортен автомобил, макар името на модела да убеждава в противното.

Всъщност противовесът между спринтьорските възможности и "автобусното" пътно поведение са само нюанс от екзотичната същност на Trans Sport. Покупката му в родни условия може да се оправдае само с каприз, който обаче задължително трябва да е подплатен добре финансово. Качеството на изработката изисква доста компромиси от страна на собственика, а и изхранването на американеца не по джоба на всеки. Освен всичко друго, моделът е сред най-бързо обезценяващите се в класа и се продава много трудно.

Димитър Димитров
[email protected]