Президентството ангажирано с развитието на регионите

Президентската институция ще продължи да работи за постигането на  съгласие по важните за страната приоритети и ще остане ангажирана и с изпълнението на поставените цели за развитие. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев на изнесеното заседание на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура към президента, което се проведе в град Смолян. Държавният глава подчерта, че е много важно дадените обещания за инвестиции и икономически прогрес на слаборазвитите български региони да не се превръщат в поредните написани и неизпълнени програми, а да бъдат придружени от ясни финансови и времеви разчети.

„Убеден съм, че с подобряването на работата по европейските фондове и с целевото финансиране на важните за развитието проекти ще постигнем така желания ефективен интегриран подход за реализация на политиките за регионално развитие“, посочи държавният глава.

В изказването си на Съвета вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев постави акцент върху намаляването на различията между темповете на развитие на отделните региони. Според заместник министър-председателя, постигането на балансираното развитие на България изисква както усилия от страна на правителството, така и активно участие на местните власти и гражданите. „Разработваме програма, в която ще бъде заложена ясна и конкретна визия за целенасочени инвестиции в регионите, които изостават в своето социално-икономическо развитие“, увери министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя подчерта, че предстои да бъде приета и новата оперативна програма „Региони в растеж“, която ще бъде фокусирана и върху слаборазвитите региони.

Законът за насърчаване на инвестициите предвижда най-големи облекчения за направените вложения в изостаналите в своето развитие региони, подчерта министърът на икономиката Божидар Лукарски. По думите му, предстои Министерството на икономиката да използва потенциала на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., като един от основните механизми за насърчаване на малките и средните предприятия. „Това се отнася както до насърчаване на износа, така и до подобряване на достъпа до пазарите на трети страни извън ЕС“, посочи Божидар Лукарски. Министърът подчерта, че териториалният подход за оказване на целенасочена подкрепа за важни за слаборазвитите региони проекти ще бъде приложен първо в Северозападния регион, а след това в Родопите и в региона на Странджа планина.

Туризмът в слаборазвитите региони в страната може да генерира растеж чрез развитието на инфраструктурата и чрез разкриването на нови работни места, заяви по време на дискусията министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя посочи, че туризмът в Област Смолян има потенциал за развитие и посочи като пример културно-историческия и всички форми на зимния туризъм. „България има възможност да се превърне в целогодишна туристическа дестинация“, отбеляза министър Николина Ангелкова и подчерта, че със законови промени ще бъде повишен контролът на качеството в бранша и намалена административната тежест за бизнеса.

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева обяви, че до 2021 г. ще отпадне държавното финансиране за преструктурирането на тютюнопроизводството. Затова в следващите няколко години трябва да се намери алтернативен източник за препитание на заетите в този отрасъл и подчерта готовността на държавата да окаже подкрепа в тази насока. В новия период на Програмата за развитие на селските райони приоритет при допускането и бонус при разглеждането се предвижда да получават проекти от слаборазвитите региони, обясни по време на дискусията заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев.

По време на дискусията представители на местната власт обобщиха главните предизвикателства в Смолянска област. Като един от основните проблеми пред инвеститорите в Област Смолян кметът на града Николай Мелемов определи слаборазвитата транспортна мрежа до региона. Областният управител Недялко Славов открои риска за функционирането на важни обществени сфери, заради продължаващото намаляване на населението. „То намалява с по два процента годишно, а през 2050 г. се предвижда да бъде наполовина“, отбеляза Славов и изтъкна риска от бедност като основна причина за емиграцията на местните жители и за обезлюдяването на региона.

От страна на законодателната власт народният представител и председател на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание Румен Христов посочи, че ще бъдат подкрепени всички ефективни мерки на правителството за развитието на изоставащите региони. Христов отбеляза значението на алтернативното земеделие и изтъкна, че без преструктуриране на тютюнопроизводството има риск в бъдеще страната ни да се изправи пред сериозни проблеми.

Председателят на УС на БАН академик Стефан Воденичаров заяви готовността на Академията да съдейства на правителството с експертизата си, за да се преодолеят проблемите в слаборазвитите региони. "Положението е много тревожно и е крайно време да се предприемат мерки", подчерта акад. Воденичаров.

В изказването си пред участниците в дискусията икономистът от Института за пазарна икономика Явор Алексиев постави акцент върху децентрализацията, като ключово решение на проблемите в изостаналите в своето развитие региони. По думите на Алексиев, този процес ще помогне на общините да разполагат с повече финансови ресурси и да ги използват по-ефективно.

По-висок бюджет за образование и наука и адаптирани към нуждите на реалната икономика образователни програми поискаха представителите на работодателските оранизации. Според тях, страната ни разполага с голям нереализиран потенциал в редица сфери като земеделието и производството на храни и туризма. Развитието на планинските региони да бъде поставено като приоритет на европейско ниво и страната ни да потърси подкрепа от своите европейски партньори при предстоящото българско председателство на Съюза през 2018 г., бяха сред направените предложения.

Представителите на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост поискаха по-активна подкрепа за секторите „Мебелно производство“ и „Дървообработване“, които са сред традиционните за България браншове и разкриват и поддържат работни места в райони с ниска заетост. Секторите са сред най-бързо развиващите се по отношение на експорта и иновационна активност икономически отрасли. Изграждането на изпитателен център, който да даде възможност на българските продукти да бъдат сертифицирани и да получат легитимност на международните пазари, както и разкриване на специализирани паралелки „Мебелно производство и дървообработване“ и адаптиране на учебните програми към нуждите на бизнеса бяха сред предложенията на Камарата.

                                                                   

Съхраняването на биоразнообразието и наблюдението на дивата природа в региона на Родопите, предложиха от Фондация „По-диви Родопи“. Според неправителствената организация, биоземеделието и екотуризмът могат да създадат нови работни места, да повишат стандарта на живот и да намалят обезлюдяването на селските райони.