"Атомстройекспорт": Ние не зарязваме нашите проекти наполовина

Строителството на атомна централа на територията на суверенна държава е въпрос, който на първо място трябва да се реши от местните власти. Когато българският възложител даде зелена светлина, тогава българските товарни камиони и кранове ще отидат на площадката и ще започне строителството на АЕЦ "Белене", заяви в интервю за Интерфакс Кирил Комаров, заместник - генерален директор, отговарящ за развитието на международните проекти в държавната корпорация "Росатом".

 

Интерфакс: Кирил Борисович, "Атомстройекспорт" спечели международния търг за строителството на АЕЦ "Белене" през 2006 г., но проектът не се предвижил напред, изкупено е само старото оборудване и е разчистена площадката от старите конструкции, защо?

Кирил Комаров: Изкупуването на доставеното по-рано оборудване беше една от задачите, които българското правителство искаше да реши първо, затова тя беше решена много бързо. Подготовката на площадката за строителството – също. Сергей Станишев, който тогава беше премиер, отделяше на този въпрос голямо внимание и лично долетя на площадката, за да даде старта на новия обект. Както знаем, след това българското правителство се смени, но проектът продължава да се движи напред – ние имаме получена поръчка за оборудването с дълъг цикъл на производство и то е почти готово. Освен това, скоро и нашите европейски партньори консорциумът "Карсиб" ще приключат със своята работа, която ние бяхме принудени да кредитираме за своя сметка. Отговаряйки на вашия въпрос, защо няма движение по отношение на самото строителство, мога само да кажа, че строителството на АЕЦ на територията на суверенна държава – това е на първо място въпрос, който ще решат местните власти. Когато българският възложител даде зелена светлина, тогава българските товарни камиони и кранове ще отидат на площадката.

 

Интерфакс: България постоянно отлага взимането на окончателно решение за старта на строителството на "Белене". Но, през 2006 г. "Атомстройекспорт" имаше пет недостроени блока в Иран, Китай и Индия и никакви чуждестранни договори. Днес и атомните централи в Тянван и Бушер са вече пуснати в експлоатация, Куданкулам в Индия е почти готова, а Русия има подписани нови договори за още 14 блока в Турция, Индия, Китай, Виетнам и други страни. Толкова ли е необходимо на Русия да участва в проекта "Белене"?

Кирил Комаров: Вие споменахте пускането в експлоатация на АЕЦ "Бушер" - уникален и много сложен проект. Не само от техническа, но и от политическа гледна точка. Въпреки това той е построен и електроенергията от станцията вече е включена в националната енергийна система на Иран. За нас беше принципно важно с този пример да покажем на нашите партньори по света, че Русия изпълнява своите ангажименти и в условията на дипломатическа преса, и с оглед на излизането на проекта на участниците от трети страни /а в случая с "Бушер" редица чуждестранни партньори отказаха да доставят оборудване по вече подписани договори/ и при такива изисквания на възложителя, които нямат световен прецедент, като например, интегрирането на оборудването за един проект в съвършено друг. Проектът "Белене" по нещо си прилича със случая в "Бушер". Очевидно е, че на българския възложител се оказва външен натиск, германската RWE излезе от проекта, ние сме готови да работим с НЕК при условия, които повече няма да предложим. Но за нас е важно и тук да покажем, че ние не зарязваме своите проекти наполовина. За това продължаваме преговорите, с разбиране се отнасяме към желанието на българската страна подробно да разгледа всички предложени от нас условия, затова подписахме допълнителното споразумение. Поредното, удължаващо преговорния процес до 31 март 2012 г., беше подписано току-що. /30 септември 2010 г. - бел. ред./

 

Интерфакс: Сергей Кириенко преди почти година заяви, че, ако не започне наливането на бетона на площадката през септември, "Росатом" ще пренасочи изготвеното оборудване към други обекти.

Кирил Комаров: Естествено. Това, което вече е платено от българската страна, ще продължи да чака своя час, а това, което е произведено, но не бъде платено, ще бъде преразпределено. Такива са изискванията за ефективност.

 

Интерфакс: Българското министерство на енергетиката се надяваше, че "Атомстройекспорт" все пак ще оттегли своя иск към НЕК по повод неплатените вече извършените дейности. Министър Трайков обявяваше все нови и нови срокове за удължаване на своя ултиматум, но се създаваше усещането, че той ги издига в някакъв вакуум, вие като че ли не забелязвахте тези негови изказвания.

Кирил Комаров: Нека да отделим истината от неистината. Ние с България имаме дълга история на сътрудничество в атомната енергетика и тя е много успешна. Ние прекрасно сътрудничим при осигуряването на гориво и обслужване за АЕЦ "Козлодуй". Водим нормални преговори за изграждането на нова станция и ще ги водим дотогава, докато българските власти не вземат положително или негативно решение. Но съществуват и текущи стопански взаимоотношения между субектите на пазара. И, ако търговският спор е попаднал в задънена улица, ако една от страните не изпълнява своите ангажименти, и компанията както е обичайния ред се е обърнала към съда, то ние не смятаме за възможно да коментираме съдебния процес, защото Държавната корпорация има функции на държавен органи, отговорен за осъществяването на държавната политика в сферата на използването на атомната енергия, и нашите коментари могат да се оценят като опит за влияние върху съдебните инстанции, което, естествено е недопустимо.

 

Интерфакс: За осъществяването на проекта "Белене" и министър Трайчо Трайков, и премиерът Бойко Борисов издигаха различни условия, променяха позицията по необходимостта за предоставяне на кредит и т.н. Но, не е ясно, как в крайна сметка изглежда руското предложение.

Кирил Комаров: Нашето предложение, както вече казах, е уникално. Ние в съответствие с пожеланията на българския премиер Бойко Борисов привлякохме чуждестранни инвеститори – финландската компания "Фортум" и френската "Алтран Техноладжис" - за участие в Проектната компания АЕЦ "Белене". 51% от акциите в тази компания по искане на българската страна ще бъдат собственост на българския възложител – НЕК. Руската страна ще кредитира Проектната компания със сумата за реализирането на ЕРС-договора, ако естествено, бъде подписан такъв ЕРС-договор. А връщането на кредита се предвижда от печалбата на Проектната компания, т.е. от приходите от продажбата на ток от вече работещата централа. Следователно, българският бюджет повече няма да вложи нито един лев в строителството на "Белене", а страната ще получи работеща електростанция, която сама ще погасява своите дългове, продавайки електроенергия на европейския пазар, който към това време, най-вероятно ще бъде вече силно интегриран. Едновременно с това и нашите френски, и нашите финландски партньори, а и ние самите имаме планове за собствено развитие, затова преговорите не могат да продължат до безкрай. Днешната ситуация в света, нашите възможности и ресурси ни позволяват да осъществим този проект при тези условия. Но ситуацията се променя бързо, желателно е да не се изпусне тази възможност. /БГНЕС