Силният долар предизвиква девалвация на валутите на много развиващи се страни

Преминалата наскоро вълна от девалвации (обезценка на националната валута спрямо друга или други възприемани за по-стабилна, обикновено се прави с цел засилване на износния потенциал, по-лесно обслужване на дълговете, в местна валута, и цели стабилизиране на икономиката и държавните финанси изложени на външни предизвикателства, но води и до намаляване на покупателната способност на населението, бел. ред.) на националната валута на редица развиващи се държави подчертава натиска, който силният щатския долар оказва върху икономиките им, принуждавайки ги да харчат ценни валутни резерви, за да поддържат обменните си курсове, пише "Файненшъл таймс" в свой обзор.

Египет, Пакистан и Ливан се отказаха от дългогодишната си политика на обвързване на валутите си с долара през януари. Възможно е, според оценки на икономисти и инвеститори, силната американска валута да принуди и други държави да се поддадат на пазарните сили и да последват примера им.

"Има убедителни аргументи те да се възползват от възможностите, които им предоставя сегашната ситуация", казва Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси (Institute of International Finance). Той посочи още, че Украйна, Нигерия и Аржентина са сред икономиките, в които има вероятност фиксираните валути да бъдат под натиск, особено ако ескалацията на войната на Русия в Украйна възобнови инфлационния натиск, което от своя страна може да доведе до по-високи разходи за заеми в развития свят.

Последните данни за инфлацията, заетостта и продажбите на дребно в САЩ (показващи устойчивост на вътрешното търсене и пазар на труда, бел. ред.) породиха опасения на финансовите пазари, че инвеститорите са твърде оптимистични относно бъдещия път на лихвените проценти в САЩ и че Управлението за федерален резерв може да ги задържи високи по-дълго от очакваното.

Триото държави, които девалвираха своите валута тази година, направиха това в опит да отключат спешно финансиране от Международния валутен фонд (МВФ). Тъй като 60 процента от развиващите се страни са изложени на риск от дългово затруднение или вече са изпаднали в него, според МВФ.

23-процентната девалвация на Египет от 4 януари насам беше третата от март миналата година, когато правителството започна да отменя фиксирания валутен курс влязъл в сила пет години преди това. Оттогава египетският паунд е загубил около половината от стойността си в долари.

Пакистанската рупия загуби около една пета от стойността си в долари, след като властите разхлабиха контрола на 26 януари. Ливанската централна банка остави валутата ѝ да падне с 90 процента спрямо долара на 1 февруари, премахвайки обвързването, което беше в сила от 1997 г.

За много страни с надценени валути решението дали да девалвират е неприятен избор, но защитата на фиксиран курс изчерпва техните често оскъдни чуждестранни резерви и също възпрепятства растежа, като оскъпява износа им.

Но девалвацията подклажда инфлацията, като прави вноса по-скъп и повишава разходите за обслужване на дълговете в чуждестранна валута.

Украйна, с нейната икономика и държавни приходи, опустошени от инвазията на Русия и атаките срещу населението и гражданската инфраструктура, увеличи месечните си интервенции на валутните пазари от 300 милиона долара на 4 милиарда между февруари и юни миналата година. Това намали валутните резерви и впоследствие гривнята се обезцени с 25 процента спрямо долара.

На централната банка обаче се наложи да похарчи повече от 3 милиарда долара на месец през декември и януари, за да защити отново установения по-нисък курс, което предизвика разговори за нова девалвация.

Виктор Саби, от от компанията за управление на инвестиции "Ейбиардиен" (Abrdn), каза, че това не би било най-добрата политика в момента. Това само ще доведе до повече инфлация и ще увеличи страданието на хората, каза той.

Централната банка изрично изключи това, заявявайки, че чуждестранното финансиране ще помогне за поддържането на резервите над сегашното им ниво от 30 милиарда долара през тази година.

Турция също е малко вероятно да тръгне по посока на понижаване на курса на валутата си, която много анализатори смятат за изкуствено силна валута предвид силния инфлационен натиск, пред който е изправено населението, което може да бъде усложнено от скорошното земетресение.

Други са с изчерпани възможности. Централната банка на Гана източи резервите си през последните години, за да поддържа валутата си. През декември правителството се отказа от тези усилия и вместо това заяви, че вече няма да обслужва външните си дългове и започна принудително преструктуриране на вътрешния си дълг. Седито (ганайската валута, бел. ред), което поскъпна силно в началото, оттогава загуби половината от стойността си в долари.

Следващата може би е Нигерия, която отдавна има, както анализаторите казват, неустойчива система от множество обменни курсове. Очаква се преминаването към по-опростена система да последва изборите на 25 февруари.

Пазарите определено ще очакват някаква промяна и ако тя не дойде, ще има повече от натиска, който сме виждали през последните 12 месеца, каза Саймън Кихано-Еванс, главен икономист в "Джемкорп Кепитъл Мениджмънт" (Gemcorp Capital Management).

Подобно на Нигерия и Гана, каза той, други развиващи се страни в Африка и извън континента трябва да направят ясно разделение между фискалната и паричната политика. Вместо да разчитат на централните банки да поддържат валутите си или да купуват дълга им, каза той, правителствата трябва да балансират счетоводните си книги чрез фискални реформи, включително данъчно облагане.

Това не е само за инвеститорите, каза той. Местното население трябва да търси това като единствения начин да получи яснота и да се увери, че няма да бъде засегнато от инфлация или внезапни девалвации.