Корекциите в Бюджет 2024 преди да влезе в пленарна зала

Синдикати и работодатели остават на различно мнение за Бюджет 2024, дори след като беше прекроен в петък. Финансовият министър Асен Василев се съгласи да ревизира част от приходната част. Какви са корекциите и защо финансовата рамка не получава пълна подкрепа?

В първата версия на Бюджет 2024 бяха заложени 12 милиарда лева капиталови разходи, припомня "Нова телевизия". В това число влизаха 2,4 млрд. лв. от таксите за транзит на руски газ. Тъй като до момента няма постъпления, те бяха извадени от сметката. Така капиталовите разходи ще бъдат в размер на 10 милиарда лева. Утре предстои финансовата рамка да бъде разгледана на Тристранния съвет. А след това и от Министерския съвет, за да се стигне и до гласуването в парламента.

Отсега е ясно, че работодателските организации няма да подкрепят бюджета на заседанието на Тристранния съвет за сътрудничество утре. Мотивът им е, че във финансовата рамка за поредна година няма реформи.

„Свидетели сме на едно прекомерно харчене. Който е викал по-силно са му дали повече. Без реформи и твърде оптимистична прогноза за ръст на приходите”, заяви Васил Велев - председател на АИКБ. Така, според тях, се рискува и дефицитът от 3%, който е максималният, за да имаме шансове за еврозоната.

„Имаме административно нарастване, прекомерно, на минималната работна заплата, максималния осигурителен доход. Отново административно определяне на минималния осигурителен доход, тоест няма на практика реформи, има изливане на пари, които нямаме”, допълни Васил Велев.

С повече оптимизъм гледат на бюджета синдикатите. Въпреки че остават и притесненията им. „С тези корекции ние оценяваме бюджета като напрегнат. За нас бюджетът не изглежда неизпълним, както някои твърдят. Особено по отношение на събираемостта”, заяви Пламен Димитров – президент на КНСБ.

Синдикатите са недоволни, че ръстът на заплатите в държавния сектор от 1,4 млрд. включва и увеличения, които вече са постигнати тази година. Затова искат още между 600 и 700 милиона, които да отидат за заплати във висшето образование, здравеопазването, земеделието, железниците и градския транспорт. „Ако не се стигне до увеличение на заплатите, може да се очакват и протести”, заяви Пламен Димитров.