Кацарова: България се позиционира на картата на здравния туризъм като конкурентна дестинация

България се позиционира на картата на здравния туризъм като конкурентна дестинация, предлагаща качествен продукт на европейско ниво. Това каза д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА), във връзка със започващия утре, 9 септември, дванадесети годишен конгрес на Съюза в Hyatt Regency Pravets Resort в Правец, съобщава БТА.

Кацарова посочи, че към 30 юни, според данни на Министерството на туризма (МТ), в страната са регистрирани 44 медикъл спа, 110 спа, 35 уленес центъра. Не мога да преценя размера на инвестициите в тези центрове, но са стотици милиони, допълни председателят на БСБСПА. Тя изтъкна, че голяма част от медикъл спа и спа хотелите предлагат на гостите си храна от собствени ферми или от региона, вино от винарните в региона.

Сред водещите дестинации на България са: Велинград, Павел баня, Баня/Разлог, Хисаря, Сандански, Сапарева баня, Кюстендил, Белчин баня, Огняново, Девин, Пампорово, Банско, Боровец. По Българското Черноморие това са: "Св. Св. Константин и Елена", Албена, Поморие, Слънчев ден, Златни пясъци, Кранево, Обзор, Св. Влас.

Основният посетител на медикъл спа, спа и уленес центровете в България е българският турист, който формира 80% от всички посещения. Следват, по наша информация, гости от Гърция, Република Северна Македония, Германия, Израел, каза председателят на БСБСПА.

Д-р Сийка Кацарова напомни, че през 2019 г. по инициатива на БСБСПА и с подкрепата на Германо-българската индустриално-търговска камара и министерствата на туризма и на здравеопазването, България бе включена в списъка на страните, за които асоциацията на публично-частните каси на Германия (GKV) признава възстановяването на разходите за профилактика в амбулаторни условия в сертифицирани според Наредба 4 на министерствата на туризма и на здравеопазването медикъл спа центрове. Към днешна дата интерес има предимно от страна на българи, работещи на територията на Германия, които ползват услугите на територията на сертифицираните медикъл спа центрове във вътрешността на страната и индивидуални германски граждани основно на Черноморската ни Ривиера, коментира председателят на БСБСПА.

По повод идеята сертифицираните медикъл центрове да ползват програмата за профилактика и рехабилитация на Националния осигурителен институт (НОИ), председателят на БСБСПА каза, че тя покрива около 50 000 осигурени работещи българи. "Няма частни сертифицирани медикъл спа центрове, включени в списъка с одобрени, каквато практика имаше преди години, което според мен и колегите ни е дискриминация. И, разбира се, програмата е изключително недостатъчно финансирана и като брой хора, които могат да я ползват, и като средства", каза д-р Сийка Кацарова.

Тя посочи, че сред основните предизвикателства пред сектора е свързаността, като отбеляза, че полетите до Бургас са сезонни, а до Варна - извън активния летен сезон, са изключително недостатъчни.

Инфраструктурно, с малки изключения, отделните балнеоложки и климатолечебни дестинации изостават на фона на средноевропейските, коментира председателят на БСБСПА. Според нея са необходими целеви средства в подкрепа на общините за изграждане на инфраструктура, свързана с минералните води - тръбопроводи, бани, както и планиране на повече зони за здраве.

Липсата на лекари в областта на физикалната и рехабилитационна медицина също е сред откроените от председателя на БСБСПА основни предизвикателства пред сектора. "Запазването на специалистите - кинезитерапевти, рехабилитатори, масажисти, козметици и др., обучавани в български полувисши и висши училища, изграждани с години, е предизвикателство пред инвеститорите. Изкуственият интелект не може да замени експертизата, може да подпомогне определени дейности", коментира д-р Сийка Кацарова.

Председателят на БСБСПА съобщи, че по време на утрешния дванадесети годишен конгрес на Съюза министърът на туризма Мирослав Боршош ще запознае участниците във форума с резултатите от първото проучване в областта на медицинския туризъм, възложено от Министерството на туризма по предложение на работната група, създадена по инициатива на Съюза през ноември 2024 г. Вярвам, че с развитието на медицинския туризъм, част от здравния туризъм, България ще се утвърди все повече като европейска здравна дестинация, предлагаща медицина на световно ниво, заяви д-р Сийка Кацарова.

Госпожо Кацарова, как се позиционира България на картата на здравния туризъм?

- От 2007 г., в унисон с членството на България в Европейския съюз, представляваната от мен организация Български съюз по балнеология и спа туризъм бе приета за редовен член в Европейската спа асоциация (ЕСПА) през май 2007 г. на Конгреса на ЕСПА в Естония.

Мисията, която приехме с учредяване на организацията, бе да позиционираме България на европейската карта като конкурентна дестинация за качествен, целогодишен здравен туризъм, с фокус върху медикъл спа, таласо, спа и уелнес туризма, стъпвайки на традициите от тракийско и римско време, богатия природен ресурс (лечебни минерални води, лечебен климат и пелоиди).

Направените основно частни многомилионни инвестиции в изграждането на съвременни медикъл спа, спа и уелнес центрове, доброто ниво на образованието в областта на здравния туризъм, необходимостта от търсене на възможности от страна на държавата, местната власт (общините) и бизнеса за справяне с основния проблем на българската туристическа индустрия - сезонността, ни задължи да следваме добрите практики от Европа и работим целево по план за развитие и популяризиране на дестинацията с този специфичен продуктов вид туризъм. Той успешно се съчетава и надгражда познатите форми на туризъм: ваканционен - морски, планински, ски&сноуборд, културно-исторически, винен, голф, MICE туризъм.

Основен наш партньор в годините бе Министерство на туризма (икономиката преди 2016 г.) и в последните години Министерство на здравеопазването. В периода 2009 г. - 2016 г, подкрепени от Европейската спа асоциация, по инициатива на БСБСПА, Министерство на туризма създаде експертна група по изготвяне на нормативна база в областта на здравния туризъм. В резултат парламентът одобри Наредба 2 (4 към днешна дата) за реда по сертифициране на центровете в здравния туризъм (медикъл спа, спа, уелнес и таласо).

През 2019 г. по инициатива на БСБСПА и подкрепени от Германо-българската индустриално-търговска камара и министерствата на туризма и на здравеопазването, България бе включена в списъка на страните, за които асоциацията на публично-частните каси на Германия (GKV) признава възстановяването на разходите за профилактика в амбулаторни условия в сертифицирани според Наредба 4 на министерствата на туризма и на здравеопазването медикъл спа центрове.

Към днешна дата интерес има предимно от страна на българи, работещи на територията на Германия, които ползват услугите на територията на сертифицираните медикъл спа центрове във вътрешността на страната и индивидуални германски граждани основно на Черноморската ни Ривиера.

През 2023 г., отново по инициатива на Съюза ни и със съдействието на посланика на БУБСПА д-р Меглена Плугчиева и с подкрепата на посланик Десислава Найденова, сертифицирани медикъл/спа, спа и спа центрове са включени в програмите за превенция и промоция на здравето на Австрийски частни застрахователни компании.

През 2024 г. по инициатива на посланика ни в Норвегия Десислава Иванова и с подкрепа на МТ, Съюзът работи по план за позициониране на България като дестинация за здравен туризъм на скандинавския пазар.

Към 30 юни, според данни на МТ, имаме регистрирани 44 медикъл спа, 110 спа, 35 уелнес центъра. Не мога да преценя размера на инвестициите, но са стотици милиони. Голяма част от медикъл спа и спа хотелите предлагат на гостите си храна от собствени ферми или от региона, вино от винарните в региона.

Изброената фактология до момента доказва, че днес България е конкурентна дестинация, предлагаща качествен продукт на европейско ниво.

Какви са предизвикателствата, с които спа дестинациите се сблъскват, за да привличат устойчиво целогодишно гости от Европа?

- Сред основните предизвикателства е свързаността. Полетите до Бургас са сезонни. До Варна извън активния летен сезон са изключително недостатъчни.

Инфраструктурно, с малки изключения, отделните балнеоложки и климатолечебни дестинации изостават на фона средноевропейските. Необходими са целеви средства, с които целево да бъдат подпомогнати общините за изграждане на инфраструктура, свързана с минералните води - тръбопроводи, бани, както и планиране на повече зони за здраве.

За съжаление, България не включи в Плана за възстановяване и устойчивост средства, свързани с развитие на балнеологията. След закриването през 2000 г. на Националния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация, нямаме научна структура, която да предоставя актуализирани данни за водите и климата на национално ниво. Чехия е добър пример, с възстановяване на Института по балнеология в Карлови Вари, включен в Плана за възстановяване и устойчивост с бюджет 10 млн. евро.

Друг проблем е свързан с кадрите в областта на здравния туризъм. Липсата на лекари в областта на физикалната и рехабилитационна медицина е едно от предизвикателствата пред сектора. Запазването на специалистите - кинезитерапевти, рехабилитатори, масажисти, козметици и др., обучавани в български полувисши и висши училища, изграждани с години, е предизвикателство пред инвеститорите. Изкуственият интелект не може да замени експертизата. Може да подпомогне определени дейности.

Кои са основните посетители на медикъл спа, спа и уленес центровете в България?

- Основният посетител е българският турист - 80 процента от посетителите. Следват, по наша информация, гости от Гърция, Република Северна Македония, Германия, Израел.

Кои са водещите за България дестинации, от които посрещаме най-много туристи за тези видове туризъм и кои са новите перспективни дестинации?

- Сред водещите дестинации са Велинград, Павел баня, Баня/Разлог, Хисаря, Сандански, Сапарева баня, Кюстендил, Белчин баня, Огняново, Девин, Пампорово, Банско, Боровец. По Българското Черноморие това са "Св. Св. Константин и Елена", Албена, Поморие, Слънчев ден, Златни пясъци, Кранево, Обзор, Св. Влас.

Има ли развитие по идеята сертифицираните медикъл центрове да ползват програмата за профилактика и рехабилитация на Националния осигурителен институт?

- Програма НОИ покрива около 50 000 осигурени работещи българи. Няма частни сертифицирани медикъл спа центрове, включени в списъка с одобрени, каквато практика имаше преди години, което според мен и колегите ни е дискриминация. И, разбира се, програмата е изключително недостатъчно финансирана и като брой хора, които могат да я ползват, и като средства.

Какви са препоръките на организацията за подобряване на рекламната кампания на страната и в частност при представяното на медицинския, балнео, спа и уелнес туризма?

- Медицинският туризъм е новата тема, по която през ноември 2024 г. Съюзът инициира създаване на работна група. Благодаря на министър Мирослав Боршош, че реагира незабавно и работната на група започна през януари 2025 г. В нея участват експерти от Министерство на здравеопазването, Българска болнична асоциация, Национална асоциация по физикална и рехабилитационна медицина, Медицински университет - Варна, Национална спортна академия, Медицински факултет към Университета "Асен Златаров" Бургас, Фондация "Инспиро" и други. Бяха поканени и други организации и медицински университети, но явно темата още не е приоритетна за тях.

Решихме да предложим на министъра да включим и медицинския туризъм, защото този вид туризъм успешно се съчетава с всички останали форми на туризъм и защото развитието му би допринесло за целогодишна работа на сезонните дестинации - добри практики имаме от к.к. "Св. св. Константин и Елена", на територията на който частна дентална клиника на световно ниво привлича целогодишно пациенти за дентално лечение и те съответно ползват услугите на хотелите в района.

По време на дванадесетия годишен конгрес министърът на туризма ще запознае участниците във форума с резултатите от първото проучване в областта на медицинския туризъм, възложено от Министерството на туризма по предложение на работната група.

Вярвам, че с развитието на медицинския туризъм, част от здравния туризъм, България ще се утвърди все повече като Европейска здравна дестинация, предлагаща медицина на световно ниво.