Левон Хампарцумян: Може да влезем в режим на високи цени, недостиг, лимитиране

Оказва се, че имаме криза на логистиката, но и криза на производството. Производствени инсталации, които са спрени или увредени, имат нужда от време, докато се възстановят. Дори утре да свърши войната с някакъв прекрасен мир, пак ще се усети. Пазарите се изнервят. Каргата, които пътуваха, вече стигнаха, разтоварени са. По-големият удар предстои, ако тази несигурност продължи. Започват да се чуват гласове, че не е само цената, а дали изобщо ще има горива и газ, които да си купим. Това заяви банкерът Левон Хампарцумян пред бТВ.

„Може да влезем в режим на високи цени, недостиг, лимитиране – еди колко си литра на месец. Торовете поскъпват – това е скъпа земеделска продукция след месеци. Очакват ни, в зависимост какъв е сценарият, инфлационен натиск, дефицити на някои неща и по-високи цени на определени стоки“, предупреди той.

„Това, че на прага на една криза сме в еврозоната, всъщност е позитивно. Да не забравяме, че левът беше вързан с еврото. Еврото не е факторът, който затруднява животът, напротив – улеснява го за повечето хора. Но има едни, които наричам антиевро пропагандисти“, обърна внимание Хампарцумян.

На въпрос защо някои стоки са по-скъпи у нас, отколкото в Европа, банкерът уточни: „Нашият пазар е по-малък от немския например, там има икономия от мащаба – могат да си позволят малки надценки заради големите обороти. Най-вероятно, в определени сектори, има картели – като например с млякото, където повечето неща се произвеждат от само две фирми.“

Категоричен е, че силата на европейските производители е в кооперирането, но не в стил ТКЗС, а просто модерни кооперации: „Това трябва да се случи тук. Това ще потисне цените. Хора от големите вериги казват, че ако искат някой да предложи българска стока в качество и количество, каквото в момента купуват от Италия и Германия.

Той не вярва в мерките на другите държави: „Има политически цели това нещо. Има смисъл в къс период. Виждате, че когато е прилагано достатъчно дълго, не работи. 20 евро за някои хора са символичен белег на съчувствие, отколкото кой знае каква помощ. Щом има подали заявления, значи тези хора оценяват направеното. При 30% сива икономика, ние не знаем кой има истинска нужда от тези пари.“