Каква помощ може да очаква България от НАТО след ударите с дронове

България поиска от НАТО бойни самолети, противодронови системи и допълнителни сили на своя територия след поредицата атаки срещу търговски кораби в Черно море. Искането е изпратено до генералния секретар на Алианса Марк Рюте и до върховния главнокомандващ на Съюзното командване за операциите, съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов.

„Изпратили сме писма и искане до генералния секретар на НАТО и върховния главнокомандващ, с което настояваме да бъдат засилени способностите ни, включително чрез разполагане на допълнителни сили на наша територия. Очакваме тяхното решение“, заяви Стоянов, цитиран от Ройтерс.

Още новини от Украйна

Каква помощ е реалистично да дойде първо

Най-бързата подкрепа може да бъде свързана с разузнаване, наблюдение и обмен на данни. Българското правителство поиска по-голямо радарно покритие по крайбрежието и в изключителната икономическа зона, както и укрепване на противовъздушната отбрана. Това би означавало по-добро откриване и проследяване на въздушни и морски дронове, но не и автоматично осигуряване на военен ескорт за всеки търговски кораб.

Възможно е да бъдат предоставени или временно разположени допълнителни противодронови средства, включително системи за откриване, заглушаване и неутрализиране на нисколетящи апарати. Българското искане включва и бойни самолети, но за тяхното изпращане е необходимо решение на съюзниците. НАТО ще обсъди въпроса на ниво посланици през следващата седмица.

Защо член 5 не се задейства автоматично

Нападенията са извършени срещу търговски кораби в изключителните икономически зони на България и Румъния. Тези зони дават на крайбрежната държава определени икономически права, но не са равнозначни на териториалните води. Освен това към момента няма публично доказателство, което окончателно да установява извършителя.

Това е една от причините да не се очаква автоматично задействане на член 5 от Северноатлантическия договор. Разпоредбата се отнася до въоръжено нападение срещу държава членка, но преценката дали конкретен инцидент попада в нейния обхват е политическа и се прави от съюзниците. В случая по-вероятният непосредствен механизъм е консултация по член 4, който позволява на държава членка да постави пред Северноатлантическия съвет въпрос, засягащ нейната сигурност.

Какво следва за България

Марк Рюте заяви след срещата си с българския премиер Румен Радев и румънския президент Никушор Дан, че НАТО ще продължи да работи с държавите от Черноморския регион и ще адаптира отбранителната си позиция според развитието на ситуацията. Това е политически ангажимент за засилване на присъствието и координацията, но не представлява конкретно обещание за незабавно разполагане на определен брой самолети или батареи.

Паралелно с краткосрочното искане България очаква до 30 октомври да се присъедини към инициативата на НАТО „Drone Edge“. Алиансът обяви, че съюзниците ще инвестират над 40 милиарда долара в противодронови способности през следващите пет години. София планира и придобиването на 20 системи за борба с дронове чрез европейския механизъм SAFE, за което са предвидени 80 милиона евро.

До окончателно решение на НАТО България разчита основно на собствените си сили, усилено наблюдение и координация с Румъния и Турция. Съществената промяна би дошла при доказан произход на дроновете, нов удар по територията или въоръжените сили на държава от Алианса или пряка заплаха за корабоплаването в териториалните води.

Източници: apnews.com, defensenews.com, bntnews.bg