Спорове за дълга и здравното осигуряване разбуниха Тристранката

„Ако въведем практиката да обсъждаме на който каквото му хрумне, ще берете ядове самите вие", заяви в началото на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) пред синдикатите и работодателите финансовият министър Владислав Горанов по повод на искането на една от работодателските организации допълнителна информация около намерението на правителството да изтегли нов дълг от 16 млрд. лв.

Според него, НСТС не е мястото, на което това да се обсъжда: "Тази точка няма място в този формат. Приемам я, за да не кажете, че не искам да ви дам информация”, отбеляза все пак Горанов.

"Много хора в тази държава се опитват да формират обществено мнение и е време да установим кой и в какво качество стои на тази маса", заяви министърът.

„Един дебат по тази тема никога не е излишен", контрира президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов, уточнявайки, че разговор в НСТС за дълга би демонстрирал добро отношение от страна на правителството към Тристранния съвет.

Като друг мотив за допълнителната точка синдикалистът посочи, че работодатели и синдикати разбират подробности за искания дълг само от медиите, на което финансовият министър отговори с репликата, че вероятно не четат достатъчно правителствените източници.

От АИКБ искат отговор и на въпросите как е направен изборът на банките, дали това трябва да е размерът на новия дълг, при какви условия ще бъде пласиран, т.е. – какви да бъдат срокът, лихвеният процент и комисионите, които ще се платят.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че представляваната от него организация подкрепя външния дълг с тези му параметри, защото държавата има нужда от стабилност през следващите години.

В края на заседанието на тристранката, когато дойде време да даде информация за новия дълг, Горанов продължи да се заяжда със социалните партньори. Той попита представителите на бизнеса какъв брутен вътрешен продукт произвеждат техните членове и изчете списък с всички фирми, които се представляват от Асоциацията на индустриалния капитал в България, чийто представител поиска повече информация за дълга. След това ги посъветва кои законопроекти да прочетат, за да са по-подготвени по темата държавен дълг и отново посочи какви дългове трябва да изплати България в следващите три години.

Въпросът на Горанов за членската маса на работодателските организации пък предизвика спор между тях кой е по-представителен.

Социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигнаха съгласие по проекта за промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), предложен от здравното министерство и приет от Министерския съвет и на първо четене в здравна комисия.

Държавата да плаща здравните осигуровки само на хората без доходи - за това настояха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на заседанието на Националният съвет за тристранно сътрудничество днес. Социалните партньори обсъдиха промените в Закона за здравното осигуряване, според които от догодина държавата ще започне да увеличава с 5 на сто осигурителния доход, върху който плаща вноските, до достигането на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Дискусията по промените в здравното осигуряване се проведе при отсъствието на ресорния министър Петър Москов, което предизвика остра реакция от страна на синдикатите.

Иван Кокалов от КНСБ обърна внимание, че разделянето на пакетите, заплащани от Здравната каса, ще има само финансов ефект: „Не считаме, че разделянето на основния пакет от здравни дейности на няколко подвида, по някакъв начин отговаря на нуждите на населението“, коментира той, цитиран от БНР.

Заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков се опита да внесе яснота как ще бъдат разделени трите пакета – основен (базов), допълнителен и спешен, като НЗОК поема основния пакет на всички здравноосигурени пациенти. Достъпът до допълнителния пакет ще може да става или през НЗОК, или през частните осигурителни фондове, а спешният пакет е ангажимент на държавата. „Спешният пакет - този, който гарантира спешност и гарантира здравното обслужване и на здравнонеосигурените тогава, когато те имат нужда от спешна помощ. Базовият пакет - пакетът, в който влизат всички социално значими заболявания, от които е 96% от смъртността в България, онези, които най-често водят до трайна инвалидизация, а не онези, които предизвикват сърбеж или нещо друго, които би трябвало да бъдат в допълнителния“, изтъкна той.

С промените в Закона здравни права ще се губят при пропуски в осигуряването през последните три години, а не както е в момента - ако има повече от три месеца без вноски за последните три години. 

„Предлагаме държавата да се освободи от ангажимента да заплаща здравните вноски на лица с доходи, като освободеният финансов ресурс ще се използва за интензифициране темпа на нарастване на здравната вноска за сметка на републиканския бюджет и се обхванат от осигурителната система лицата без доходи“, предложи Кирил Домусчиев – председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Той бе против разделянето на три пакета за заплащане на медицинска помощ.

Различия при социалните партньори има и за това дали да се увеличи квотата на държавата в Надзорния съвет на Здравната каса. Основните критики по проекта за промени бяха относно предложението за увеличаване на квотата на държавата в НЗОК с двама членове. И синдикати, и работодатели бяха категорично против. Божидар Данев от БСК обърна внимание, че тристранката обсъжда проект на ЗЗО, който вече е минал през МС. Според него промените въвеждат деформация – чрез „одържавяване” на касата и чрез купуването на услуги от касата. Не е редно контролът да се прехвърля на НЗОК и тя да става фонд за социално подпомагане на тези, които не си плащат, тоест ликвидира се осигурителният принцип, смята той. Председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов също не подкрепя одържавяването на НЗОК. И Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, обяви, че не е правилно да се одържавява НЗОК чрез увеличаване на квотата на държавата. Той предложи да се изравнят двете квоти – правителствената и неправителствената.

Критики имаше и по отношение на това кой да осъществява контрол върху услугите, като беше посочено, че това не може да е само задължение на пациентите и съсловните организации. Различия имаше и по промените за лекарствената политика, която МЗ предлага.

До месец май ще заседава работна група, която да обсъди възможността държавните служители да имат право на ефективна стачка. Според предложените текстове висшите държавни служители нямат право на ефективна стачка, а символично ще могат да носят обозначителни ленти. Стачни действия могат да се провеждат със съгласие на поне половината служители, а предупредителна стачка, но за не повече от час, ще може да се провежда и без предупреждение.

В крайна сметка бе решено всички забележки на работодатели и синдикати да бъдат предоставени на председателя на Здравната комисия, така че да се вземат под внимание при второто четене на законопроекта в комисия.