59% от хората нямат вяра на кабинета

Приключи "скока" на доверие към властта, породен до голяма степен от резултатите от местните избори. Недоверието към основните фигури на властта - премиер, парламент и президент е доста над 50%. Това показва февруарското проучване на Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – ежемесечно национално изследване на общественото мнение, проведеното сред 1005 души чрез пряко интервю между 29 януари и 4 февруари.

Към началото на февруари, 27% декларират доверие в правителството, а 59% недоверие.

16% дават позитивна оценка на парламента, а 72% - негативна.

25% оценяват положително президента, а 59% - отрицателно.

Ако изборите бяха днес, 24,1% от хората биха гласували за ГЕРБ, а 11,9% за БСП, 40% заявяват, че не биха гласували. 

Данните за доверие във властта остават на обичайното си за последната година ниво - около и под 30% положителни оценки за кабинета и за президента, и около и под 20% положителни оценки за парламента. В края на миналата година се наблюдаваше обичаен „скок“ в доверието към правителство, парламент, президент и управляваща партия - заради победните за ГЕРБ местни избори. Сега този „скок“ изглежда отминат и в първите седмици на 2016 г. подкрепата за властта се връща в познатите от последните дванайсетина месеца нива.  

По традиция, негативните оценки към институциите у нас са повече от позитивните. Доверието в правителство и парламент засега е сходно с това в напредналата фаза на първия мандат на Бойко Борисов – като стойности и като развитие във времето.   

Тези изводи се потвърждават и от динамиката по традиционния за „Галъп интернешънъл“ въпрос, накъде върви България – и тук около местните избори имаше „бонус“ оптимизъм, а след това последва нормализация. Така данните от месеци се колебаят около 20% оптимизъм и 60% песимизъм. Тези нива също изглеждат сходни с нивата в предния мандат на Борисов и са малко по-оптимистични в сравнение с мандата „Орешарски“.

ГЕРБ запазва обичайната си преднина пред БСП в съотношение около и над 2 към 1. ДПС е с близо 7% заявени нагласи за вот, партиите на Реформаторския блок – с около 5%, Патриотичния фронт са с близо 4%, „Атака“ – с над 3%, АБВ с над 2% и други. Повече от 40% завяват, че няма да гласуват.

Напомняме, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували, така че на този етап е несъстоятелно да се определя потенциална бройка партии в парламента. Съвсем ориентировъчно – от днешна гледна точка пет от парламентарните сили със сигурност биха влезли отново в парламента при избори сега, а две от тях имат реалистични изгледи също да го сторят, но следва да се изчакат и данните от идните месеци.

Различните електорати имат различни способности да се мобилизират, част от електоратите пък по традиция „се крият“ и т.н. Данните от следващите месеци ще покажат има ли укрепване при „Атака“, какво ще е бъдещето на АБВ и как ще се разпределят гласовете в коалициите, ако в тях се задълбочат политическите различия.

Например, засега в Реформаторския блок няма съществено разколебаване на подкрепата, но с утвърждаване на новия проект на Радан Кънев вероятно ще настъпи отцепване на част от електората. Засега, при задаване на открит въпрос за кого биха гласували, сред симпатизантите на блока решително преобладават спонтанните отговори „Реформаторски блок“, макар да не липсват отговори и за съставните партии. Тепърва обаче ще трябва да се наблюдава борбата за този вот.

В Патриотичния фронт пък силите на НФСБ и на ВМРО изглеждат по-скоро изравнени от местните избори насам. Двете формации пазят идентичността си, макар че и тук немалка част от симпатизантите се проявяват като привърженици на патриотите като цяло.