НС прие Антикорупицонния закон на първо четене

Парламентът прие Закона за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с който се създава Национално бюро за предотвратяване на корупцията, за отнемане на незаконно придобитото имущество. предаде репортер на Агенция „Фокус“. Законът бе приет  със 130 гласа „за”, „против“ бяха 28 народни представители, а „въздържали се“ – 13. БСП и Атака бяха против, АБВ се въздържа.

Предстои законът да бъде приет на второ чете, а влиза в сила в шестмесечен срок след обнародването му. Единствено разпоредбите свързани с конструирането на Националното бюро за борба с корупцията влизат в сила три дни след обнародването му.

Приетият законопроект урежда принципите и механизмите за предотвратяване на корупционно поведение на лицата, заемащи висши публични длъжности, както и принципите и механизмите за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Със законопроекта се уреждат още условията и реда за деклариране и проверка на имущественото състояние.

Вносителят на законопроекта вицепремиерът Меглена Кунева подчерта, че цел на закона е създаването на Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Този орган трябва да бъде единен, силен и да бъде отчетен пред обществото и Народното събрание, посочи Кунева.

Кирил Добрев от БСП заяви, че „Антикорупционният закон на министър Кунева е спорен, както политически, така и професионално, но ще мине, защото това е цената да се спаси управляващата коалиция.  Извинете, но ние от БСП нямаме никакво намерение да ви плащаме сметките”.

Найден Зеленогорски от Реформаторския блок заяви, че  има политически групи, които изпитват страх от законопроекта за борба с корупцията, защото са доказали възможностите си в тази сфера. Ние искаме добър закон, който да работи ефективно и да се справи с корупцията.

По-думите му след отхвърлянето на първия законопроект обществото се е фокусирало върху този проблем и резултатът е по-строг закон.

Време е да се сложи край на корупцията, да се създаде законодателство, което не се влияе от това в коя част от политическия спектър е човекът, а действа на база на конкретен справедлив механизъм, добави Зеленогорски.

Законът за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е абсолютно излишен. Хвърля се прах в очите на обществото, за да не се занимава с друго много по-важно нещо. Това заяви лидерът на Атака Волен Сидеров. „Каква е работата на министъра на образованието да внася закон срещу корупцията? Г-жо Кунева, внесете закон за вероучението в училище. Това е вашата работа. Да се занимавате със закон за корупцията означава, че искате да се харесате на някого. Вие бяхте еврокомисар, вероятно искате пак да станете и сега с този закон подавате заявление“, заяви от парламентарната трибуна Сидеров.
Той призна, че много се забавлява, когато от Еврокомисията имат някакви изисквания към България по отношение на корупцията. „Начело на Комисията стои човек, който беше уличен в корупция за милиарди. Става въпрос за този, който никога не е избиран, но е шеф на ЕК. Г-н Юнкер, който се държи като слаб клоун. Същият, като премиер на Люксембург, беше уличен за милиардна корупция, припомни председателят на националистите.

Стефан Кенов от БДЦ заяви: „Ние, от Български демократичен център, подкрепихме антикорупционния закон, защото страната се нуждае от такъв и в този момент е важно да проявим воля за борба с корупцията по високите етажи на властта“. „На проведената, преди повторното внасяне на законопроекта, среща на БДЦ с представители на Реформаторския блок и с експерти от министерски съвет взехме нашето политическо решение за подкрепа. Наясно сме, че никога няма да отпаднат съмненията, че всеки административен орган може да бъде използван за политическа репресия, без оглед на това дали той е колективен или индивидуален, как се избира състава му и какви са правомощията му. Има реална опасност от недобросъвестни разследвания, от нерегламентирано запориране на финансови средства на 7 милиона български граждани, защото такъв е обхвата на предлагания антикорупционен закон, и само във властта на управляващия този орган, на управляващия държавата е той да не бъде използван за саморазправа с политически опоненти. Ние сме готови да се включим в работната група, която да отстрани с помощта на експерти в сферата, преподаватели по право, множеството неясноти и противоречиви текстове в предлагания закон. Надяваме се на един максимално дълъг срок между двете гледания на законопроекта за извършване на една спокойна и задълбочена работа по него, от нас зависи от три неработещи органа да създадем един реално борещ се с корупцията по високите етажи на властта“ – беше категоричен Стефан Кенов. 

По време на дебатите Данаил Кирилов от ГЕРБ посочи, че групата му съзнателно, обосновано, последователно и не за пръв път ще подкрепи Антикорупционния закон.

 

Според колегата му Методи Андреев от ГЕРБ, когато се разглежда Антикорупционният закон, трябва да се слуша и опозицията, защото иначе има опасност, тези които са били на власт после да бъдат потърпевши.
 

В рамките на дебата Йордан Цонев от ДПС заяви, че групата му ще подкрепи на първо четене Антикорупционния закон като наличие на политическа воля за справяне с голямата язва на българското общество.

 

Валентин Иванов от ПФ заяви, че Националното бюро за предотвратяване на корупцията няма как да бъде контролирано според сегашните текстове в Антикорупционния закон.

 

Иван Иванов от АБВ обяви,че групата му няма да подкрепи закона. Според председателят на ПГ на РБ Найден Зеленогорски може би е било добре, че Антикорупционният закон не е бил приет в първия му вариант, защото според него новият е много по-строг.

В първоначалния вариант Антикорупционният закон беше приет на правителствено заседание на 17 юни 2015 г. и беше внесен в НС на 30 юни 2015 г. Той беше приет на първо четене в 4 парламентарни комисии (Комисия по правни въпроси, Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисия по бюджет и финанси и Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление). На 3 септември 2015 г. законопроектът беше отхвърлен в пленарна зала на първо четене.