Бай Раиф от Горно Прахово: Учителската професия е призвание

„Ресми Мурад бе изключително старателен, дисциплиниран и сериозен ученик. Винаги беше отговорен, общителен и добър организатор”, казва 80-годишният Раиф  Ешреф от ардинското село Горно Прахово. Той е бивш директор и дългогодишен учител в местното основно училище „Димитър Благоев” (сегашното „Св. Св. Кирил и Методий”).

„Ресми бе отличен ученик по всички предмети, но биологията и химията му бяха в сърцето. Сега вече като кмет на община Ардино се доказа и като отличен управник и достоен човек. Пожелавам му успешен мандат и много здраве”, допълва бай Раиф. Той е автор на книгата на турски език „Тосчалъ” (Горно Прахово), в която се разказва подробно за историята, бита, спорта и културата на селото.

Раиф Ешреф е роден през 1936 година в Горно Прахово. Баща му Местан Ходжа е един от най-образованите хора в района. До 12-годишна възраст бай Раиф учи арабски език при Хаджъ Ахмед Ходжа. На 13-годишна възраст започва да учи в местното училище. От 1955 до 1959 година учи в гимназията „Сабахаттин Али” в Ардино, след което успешно завършва и Учителския институт в Хасково.  От 1965 година до 1998 година  работи в родното си село като учител и директор. Женен, има три сина. Радва се и на шест внуци.

На въпрос дали днес е престижна все още учителската професия бай Раиф отговоря, че учителската професия е призвание и винаги ще е престижно да си учител.

Кметът на община Ардино Ресми Мурад заяви, че основните знания в живота е получил именно в родното училище.  „Тук са най-трайните ми спомени и връзките с първите учители е най-силна”, сподели Ресми Мурад.

Школото в Горно Прахово е създадено през 1925 г. по инициатива на Емин Ниязи Ефенди, който е считан за най-образования човек в селото и околността. Първият учител се казвал Хафуз Хасан. През 30-те години на миналия век като учители са работели Кемал Мюмюн от близкото село Любино и Тодор Василевски от Троян, който бил първият учител по български език.

През 1945 г. училището прераства в четири класно с 90 ученици. В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век тук като учител и 13 години като директор работи Ниязи Емин Ефенди, син на основателя на училището Емин Ефенди. 

През учебната 1951/1952г. за директор е назначен Стойко Спиров от село Розино,община Казанлък, който въвежда първата летописна книга на училището. Следващата година училището е преобразувано в основно общообразователно.

Първите редовни местни учители са Абдурахман Расимов, Ибрям Ибрямов и Садеттин Сюлейманов от Башево. Първи учители с полувисше образование са Шюкрю Расимов и Назиф Садеттинов, които постъпват на работа в училището в началото на учебната 1959/1960 г.

Поради нарастване на броя на учениците е построена нова училищна сграда през периода 1963-1965 година. В началото на учебната 1965/1966 година е открита новата училищна сграда от новоназначения директор Раиф Ешреф. Същата година учениците започват да се обучават и в 8-ми клас, като придобиват основно образование. През 1975 г. е отбелязан 50-годишния юбилей на школото. По повод юбилея Министерството на народната просвета удостоява училището с орден ІІ степен за приноса й в образователното дело.

През 1974 г. е създадена секция по свободна борба с ръководител учителя по физическо възпитание и спорт Рамадан Емурлов. Борците от Горно Прахово постигат редица успехи както на общински, така и на окръжни и републикански състезания.

През 1982 г. на републиканско първенство ученикът Рафет Сабриев спечелва златен медал по свободна борба. Това е първият голям успех в спортно - състезателната дейност на училището на национално равнище. През 1979 г. на окръжното първенство ученикът Садък Тахир спечелва златен медал. Значително постижение за училището е класирането на Бахри Емурлов на първо място на окръжния кръг на олимпиада по химия.

Нa четвъртия републикански фолклорен фестивал през 1974 г. в Бургас фолклорният състав към училището спечелва лауреатско звание и бронзов медал.

През 1978-1980 г. е оформена спортна база на училището с открити и закрити занимания. През периода от 1986 до 1988 г. е построена спортната зала, която разполага със зали за тенис, волейбол, хандбал, баскетбол, свободна борба, гимнастика. 

През периода 1983 - 1985 г. е разширена училищната сграда, поради начално училищно обучение за 6 годишните деца и увеличаването на извънкласните групи. През 1987 г. по инициатива на директора Минко Минков е изградена парната инсталация на училището. В училището са формирани филиални паралелки на ОСПТУ гр. Ардино за придобиване на средно професионално образование за задоволяване на нуждите на местния шивашки цех "Ахрида".

Местни учители в ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” са били Айнур Юмеров, Фирдес Халибрямова, Фахри Ясин, Касим Местан, Мюмюн Ешреф, Ясин Расим, Реджеб Расим, Реджеб Мурадов, Тахирюмер Тахир, Мюмюн Кадиров, Мустафа Емрула.

Започналият процес на масова миграция през 1989 г. води до значително намаляване на броя на учениците. Не се осъществява и идеята за преобразуване на училището в средно общообразователно училище, наричани тогава ЕСПУ. От 1994 г. за директор е назначен Мустафа Емурла, възпитаник на ръководеното от него училище.

Горнопраховското училище беше ковачница за изпълнители и ръководни кадри за района и кърджалийския окръг. Измежду тях има много лекари, инженери, учители, медицински сестри, акушерки, агрономи.