Промените в Кодекса на труда минаха на първо четене

Депутатите приеха на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител на законопроекта е Министерски съвет.

С промените се въвеждат глоби за служители и работници, които работят без трудови договори. Санкциите ще са трикратен размер на личните осигурителни вноски, които се плащат за задължителното социално и здравно осигуряване.

БСП влязоха в спор с управляващите и казаха, че няма да подкрепят промените, защото с тези глоби ще бъдат ощетени нискоквалифицираните работници и много хора ще продължат да крият условията, при които работят заради липсата на работни места в момента. Павел Шопов от „Атака” посочи, че за първи път в законодателството на България се вменява вина на работника и служителя. От ГЕРБ обясниха промените с борбата със сивата икономика.

Драгомир Стойнев от БСП попита социалния министър Тотю Младенов всички ли контролни механизми са изчерпани, за да се стигне до работника, който трябва да бъде глобяван. „Къде са контролните функции на държавата. Вие много лесно намалихте глобата на работодателя. Вие направихте праг от 1500 до 15 000 лв.“, каза Стойнев. Той допълни, че загубените работни места са над 350 000 и заетите са намалели с 262 000 души през 2011 спрямо 2009 година. „И този човек, работникът, който е готов на всичко за да оцелее по време на криза и е готов да работи без трудов договор отиваме и го наказваме него, а не работодателя“, каза той.

От своя страна социалният министър Тотю Младенов обясни, че трудовите отношения са между работодател и работник. Те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. „И когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма от 1500 до 15 000 лв. Работникът също има задължение", категоричен е Младенов.

Другият спорен текст, който раздели мнозинството и опозицията, са новите критерии за работодателските и синдикални организации за членство в тристранния съвет. За работодателите изискването е в организациите си да имат поне 75 хил. служители, а синдикатите – най-малко 100 хиляди членове. БСП обявиха, че така управляващите елиминират Българската търговскопромишлена палата. И и допускат единствено близки до властта работодателски организации.

Законопроектът предвижда още предприятията, които осигуряват временна работа, да осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта. Във връзка с това, се предлагат разпоредби в Закона за насърчаване на заетостта, с които се уреждат реда, условията и изискванията към предприятията, които осигуряват временна работа, както и казусите за прекратяване на дейността. Подробно е регламентирана и процедурата по регистрацията, задълженията на Агенцията по заетостта, която води публичен регистър на предприятията, които осигуряват временна работа.

Законопроектът въвежда и съответни санкции при извършване на дейност по осигуряване на временна работа без регистрация, както и реда за осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство от предприятията ползватели.

На дискусията преди това депутатите коментираха, че има дискриминация спрямо БТПП. „Дискриминирате определена организация. Вкарвате излишен критерий, целево насочен към БТПП, да бъде извадена от НСТС организация, която по закон има определена функция“, заяви от парламентарната трибуна Румен Петков, депутат от Коалиция за България.

„През последните 2 години имаме бум на чуждестранните инвестиции. С дискриминацията на БТПП, вие казвате на чуждестранните инвеститори – вие не сте желани в българската държава. Чрез тази стъпка, те няма да имат достъп до диалога. По този груб и вандалски начин - да бъдат ударени чуждестранните инвеститори. Ще влезете в историята като първото правителство, което целево обслужва една работодателска организация с твърде кратка история. Този текст е измислен, написан от някого, който има определен интерес”, заяви той.