Антикорупционният закон на ГЕРБ противоконституционен?

Висшият адвокатски съвет обяви за противоконституционна цялата концепция на проекта за антикорупционен закон на правителството. Критиката на адвокатурата е фокусирана върху частта за отнемане на незаконно придобитото имущество. Проектозаконът е определен като "неприкрит опит на държавата да спечели служебна победа при съдебните процеси", пише "Медиапул".

Съюзът критикува и смесването на правомощията при бъдещата антикорупционна комисия - конфискация (граждански процес), установяване на конфликт на интереси (административен) и борба с корупцията по върховете на властта (наказателен). В позицията изрично се отбелязва, че проектът на Министерството на правосъдието не се различава съществено от "закона Кунева", който катастрофира в миналия парламент.

В разрез с конституцията, законите и принципите на правовата държава със закона се създава орган с безконтролна и безотговорна власт в лицето на Комисия за противодействие на корупцията и за установяване на незаконно придобито имущество, което заплашва с непоправимо увреждане личните и имуществените интереси на практически неограничен кръг лица, предупреждава адвокатският съвет.

Организацията напомня, че конституцията допуска отчуждаване на собственост едва след реално заплащане на справедливо обезщетение.

Уточнява се също, че цялата предложената процедура по конфискация цели "да създаде практически неизчерпаем източник на неоснователно обогатяване на държава, която съзнателно не поддържа работеща защитна система срещу престъпления и правонарушения, като по този начин генерира при пряката си дейност благодатни условия за "придобиване на незаконно имущество".

"От друга страна, въпреки претенциите за универсалност, проектът всъщност допуска огромни празноти. Не се регулират изчерпателно случаите на корупция вън от определението тази в политическата, в стопанската област и т.н.", се казва в позицията.

Висшият адвокатски съвет напомня, че в проекта на правителство не се предвижда конфискация към носителите или участниците в простъпки на корупция.

В частта му относно правото на държавата на отнемане на незаконното имущество, проектът противоречи на конституцията и защитаваните от нея принципи и права на гражданите, между които правото на свободна стопанска инициатива и на неприкосновеност и защита, съответно на свободно упражняване и ползване от правото на собственост, се казва в позицията. "В нарушение на конституцията, предвиденото в проекта ограничаване на правото на собственост и свободна стопанска инициатива на третите лица, до степен за отнемането им...", уточнява организацията.

Адвокатурата напомня, че проектозаконът въвежда ограничен брой престъпления, за които се полага конфискация. Така се създава впечатлението, че само те нямат право да придобиват и държат незаконно имущество.

"Извършителите на други престъпления или административни нарушения могат свободно да придобиват имуществени права е неустановен законен източник, но спрямо тях няма и не може да се образува производство за отнемане на незаконно имущество. Не се отговаря на основния въпрос - защо едно незаконно имущество подлежи на отнемане, а друго не.

Законопроектът се отличава с липса и/или безпомощност на дефинициите", казва Висшият адвокатски съвет.

По-нататък се изразява несъгласие и с тезата на правителството, че Комисията за конфискация е постигнала добри резултати. Според адвокатския съвет това е един "неработещ орган", което би се установило при една ревизия.

Организацията допълва, че на този фон правните последици за уличените в конфликт на интереси са "незначителни". Те подлежат "само" на глоба и освобождаване от длъжност.

Противоречащо на конституцията е и предвиденото правомощия за комисията да извършване на оперативно-издирвателна дейност, смята адвокатурата.

"Разследването, към което спадат и действията по оперативно-издирвателната дейност, е поставено в границите на друг процес и е в конституционната компетентност на друг орган (МВР, ДАНС, прокуратурата – бел.ред.), поради което това на комисията не може да бъде съобразено с конституционната норма", смята ВАдС.

В позицията се коментира като "своеобразен рекорд" правото на бъдещата антикорупционна комисия да задължава с методически указания органите на съдебната власт по приложение на закона.

Преди седмица Съюзът на съдиите в България също критикува проектозакона на ГЕРБ, както и алтернативния на БСП. "Създаване на самостоятелна, но безотчетна институция, която да се бори с корупцията би било също така пагубно, както и създаването на зависима структура, подчинена на политическата конюнктура", обяви съдийската организация, обявявайки принципите, които според нея трябва да залегнат в бъдещия закон.

Съдийският съюз освен това напомни, че съществен напредък с борбата с корупцията е необходима основно реформа на съдебната система.

Висшият адвокатски съвет е още по-директен в критиката си и предупреждава: "Проектът е противоконституционен по концепция, а в частта му за отнемане на имущество в полза на държавата противоречи не само на конкретни конституционни норми, но и на международни и европейски правни стандарти и на основни принципи на правото по Европейската конвенция по правата на човека", на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 3 април 2014 г.".

Антикорупционните проекти на ГЕРБ и БСП са сходни във виждането си да се създаде нов свръховластен орган (комисия/агенция), който да разполага с широк набор от средства за следене на гражданите. Това би бил практически четвъртият орган в държавата след прокуратурата, МВР и ДАНС, който може да използва специални разузнавателни средства.

ГЕРБ предвижда бъдещата комисия да може да използва и всички други способи за оперативно-издирвателна дейност като изземване, белязване, наблюдение, внедряване на агенти и дори да прави оперативни експерименти. Гражданите ще са длъжни да дават обяснения пред комисията при поискване.

Антикорупционната комисия да използва собствени агенти, но ще може да вербува и граждани в опит да разплете случаи на корупция по върховете на властта. Проверка за незаконно придобито имущество ще започва, когато е установено несъответствие от над 20 000 лв. между доходите и имуществото.

В комисията се вливат съществуващите сега институции - Комисията за борба с конфликта на интереси; БОРКОР; Комисията за конфискация; отделът на Сметната палата, който се занимава с декларациите на високопоставените служители; отделът в ДАНС, който разследва корупцията по върховете на властта.

Антикорупционната комисия, предложена от правосъдното министерство, ще може да проверява почти всички хора на ръководна позиция, които са свързани по някакъв начин с държавата – от президента през депутатите до ръководствата на политическите партии. В тази група влизат ръководствата на дружествата с държавно участие, регулаторните органи, магистратите, офицерите от командния състав на армията и дори ръководството на БАН.

Органът ще се управлява от петима членове, а мандатът им ще е шест години, без право на втори. Председателят ще се избира от Народното събрание и ще предлага останалите четирима членове за одобрение от парламента, както сега се прави за редица регулаторни органи. Работата на ръководството ще се подпомага от дирекции на територията на цялата страна.

Служителите на комисията ще бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност. Провалът при тестовете ще бъде основание за освобождаване от длъжност. Народното събрание също ще осъществява контрол върху дейността на комисията. Членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в парламента и да предоставят информацията, която им се иска.

В средата на август БСП излезе с алтернативен проект, който не предвижда механично сливане на съществуващи институции. Социалистите предлагат антикорупционна агенция, която да разследва само случаите на корупция по върховете на властта. Според БСП шефът на тази институция трябва да се назначава от президента.