Вицепремиер: Чумата се бори с решителни мерки

Едва ли човек със съхранен разум би повярвал, че садист на държавна служба избива добитъка на хората, за да им навреди, да ги прогони или в името на някоя конспиративна цел.

Мерките за борба със заразата трябва да бъдат решителни, защото в противен случай загубите могат да бъдат много по-големи. Не говоря само за погинали животни, но и за огромни икономически загуби, забрани за износ на месо, опасност от разпростиране и проникване на чумата в Европа.

Това коментира в профила си във „Фейсбук“ вицепремиерът Томислав Дончев.

Кое не беше направено както трябва:

- Трябваше да се обяснява повече на всички - на стопаните, но най-вече на българската общественост - каква е ситуацията, какви са рисковете, какво трябва да се направи. При ясна и категорична информация българите биха разбрали и подкрепили мерките. Когато има дефицит на публични аргументи, когато в същото време видите стопани, които страдат и бранят добитъка си, не е трудно емоционално да вземете страна.

- Всеки, който има животно, знае, че то не е просто вещ, чиято липса може да се компенсира с плащане. Стопаните страдат и ако обществото заслужаваше навременна информация, те заслужаваха състрадание. Не телевизионно, не лицемерно, а човешко. Колко добър е човек си личи и от отношението му към животните.

Надявам се всички служби, които трябва да реагират в подобна ситуация, да са научили тези уроци.

Опитите за политическа злоупотреба няма да коментирам. Отделен въпрос са фалшивите новини по темата. Въпреки че са лишени от особена логика, те успяват да вкарат в емоционален резонанс няколко публични опасения – евтаназиране на животни, обезлюдяване, бежанци и дори Истанбулска конвенция!!!???

Проблемът с фалшивите новини не е само в това, че някой ги композира и разпространява. Проблемът е, че някой им вярва. Голямата цел на всички автори и „издатели“ на фалшиви новини не е просто да ви въведат в заблуждение по конкретен въпрос, не само да се създава паника. Голямата цел е да уморят сетивата и разума, да се размие границата между истина и неистина, да се създаде една аморфна среда на полуистина, но натоварена със сензации, подозрения, гняв и омраза.

А за омразата знаем, че тя не може да създаде нищо освен още омраза.