Вандали надраскаха "Свети Седмочисленици" (СНИМКИ)

Храмът осъмна с грозни надписи

Публикувана: 3 Януари, 2019 20:21
19 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1384
Вандали надраскаха "Свети Седмочисленици" (СНИМКИ)
Снимки: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ

Църквата "Свети Седмочисленици" в столицата е надраскана вандалски от всички страни. Кръстове, пентаграм, очи и надписи "красят" цялата сграда.

Пространството около църквата е в ремонт от месеци заедно с обновяването на "Граф Игнатиев“. По време на ремонтните дейности избухна скандал около вида на новите плочки, които бяха определени като безвкусни.

Историята на храма

Църквата “Св. Седмочисленици" има стародавна история. До 1900 г. това е била “Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия” или известна още като “Имарет джамия”. По-възрастните софиянци я знаят като “Черната джамия”. Историческите сведения за строежа на Черната джамия, макар и кратки, са достатъчни, за да се добие представа за времето, повода за строежа и последващата съдба на този монументален везирски молитвен дом.

Известно е, че починът за построяването на Черната джамия принадлежи на великия везир на султан Сюлейман І Великолепни, а именно бошнакът Мехмед паша.

Когато султанът минавал през София с войските си на път за Виена, се отбил при своя везир и при тази визита се установило, че градът макар да е седалище на румелийски бейлербегове и да е красив и уреден, няма достатъчно ориенталски вид, тъй като в него няма нито една голяма и хубава джамия.

Когато руските войски влизат в София заварват джамията превърната в склад за муниции, а изоставените сгради към нея по-късно са превърнати в затвор. Тази мрачна картина дава повод на някои да сметат, че от тук идва названието “Черната джамия”, но това не отговаря на истината. Няма съмнение че това название се налага поради факта ,че минарето на джамията е било изградено от витошки гранит, който е черен на цвят. Това минаре е паднало през едно от земетресенията през XVIII век.

Когато София била провъзгласена за столица на третото Българско царство, градът започнал бурно да се развива и да нараства. На мястото на изселилите се турци започнали да прииждат хора от цялата страна и в югоизточна посока се оформил цял нов квартал наричан Алигина махала. Така по естествен начин се почувствувала нуждата от църква, която да обслужва религиозните нужди на населението, което било изключително православно.

В същото време големият български държавник Петко Каравелов, лансира идеята вместо да се строи нова църква, самата Черна джамия да бъде преустроена на такава. В вестник “Пряпорец” бр.39 от 21 септември 1900г. той пише: “Като узнахме, че се готви нова църква да се построи в Алигина махала, близо до Черната джамия, ние настояваме самата Черна джамия, едно прекрасно монументално здание, да се превърне в църква.

Веднага възниква и въпросът на кого да бъде посветен новия храм? Има предложения патрони на църквата да бъдат св.Петка или светите братя Кирил и Методий, или св.Иван Рилски. Мнението на Петко Каравелов и в това отношение изиграва решаваща роля. В редица статии той прави предложението преустроената в православен храм Черна джамия да бъде посветена на Св.Седмочисленици: “Ние предлагаме тази църква да се нарича “Св.Седмочисленици” или както ги зоват още “светите Светлозарни учители” на които толкова много дължи славянството.

През 1897 г. Министерският съвет решава старата джамия, наречена “Черната джамия”, да се преустрои в църква и тя да бъде посветена в памет на Светите Седмочисленици.

Централният престол е осветен заедно с църквата на 27 юли 1903г. от Софийският митрополит Партений и както казахме е посветен на Светите Седмочисленици – Кирил и Методий и учениците им Климент и Наум, Охридски чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий.

Южният престол е посветен на “Всички български светии” с решение на църковното настоятелство, протокол №2 от 8 март 1956 г., след като Св. Синод установява такъв празник в календара с протоколно решение №34 от 30 декември 1953 г. Същата година престола е осветен от Негово Светейшество Българския Патриарх Кирил, който е и Софийски митрополит.

Северния престол е наречен на св. Иван Рилски чудотворец и не е осветен досега поради редица обективни причини.

Средствата за градежа първоначално са били набирани от старата църква “св.Петка”, в специален фонд , който възлизал на сума 37000 златни лева. В последствие фонда се е попълвал от дарения на държавата обществени организации и частни лица.

Едновременно с работата по преустройството на джамията в православен храм се е мислело за вътрешната уредба.

Характерна особеност на храма е неговият оригинален иконостас. Той е зидан и е покрит с богата гипсова орнаментика и е така хармонично разположен в пространството, че дава алюзия за едно органично цяло.

На централно място в храма, пред иконостаса има два големи и богато инкрустирани свещника. Те са излети на времето от дружество “Струга” с материала от стражарски значки, излезли от употреба от Княжеството и източна Румелия, които са били подарени от Министерството на вътрешните работи.

През 30-те години на миналия век на камбанарията от западната страна е монтиран един от малко останалите в града ни стенен часовник, който работи и до сега. Направията му е от Георги Хаджиниколов, завършил специалното си образование в Женева. По късно той се прибира в родината и основава фабрика за часовници “Гномон”, където всъщност е изработен часовника на църквата.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Йордан Лечков
Йордан Лечков коментира конгреса на БФС
Сам човек само за тоалетна става"

Още бисери