Проговори жената на взривилия се във варненски блок мъж

За първи път проговори жената, живяла с Веселин Димитров - мъжът, който на 13 януари взриви апартамента им във варненския квартал "Владислав Варненчик". Вижте 20-годишна история на домашно насилие, завършила с взрив, двама загинали и няколко семейства, останали без дом. 52-годишната Антоанета разказва пред БНТ.

Връзката между Антоанета и Веселин още от началото е белязана от агресия и насилие. Първоначално жената вини себе си, надявайки се с времето нещата да се изгладят.

"След първия път...си казах, че е за пръв и последен път, но се повтори, потрети. С годините започна да зачестява агресията, с шамари, с бой, удари по главата, по корема, общо взето по цялото тяло", споделя Антоанета.

Веселин е искал да контролира целия ѝ живот- не я пуска да ходи на работа, изолира я от близки и приятели, заплашва дори сина ѝ и баща ѝ. В края на миналата година е поредният и последен зверски побой над Антоанета.

"Просто наистина чашата преля, не издържах вече и си казах, че трябва да има някакъв край и трябва да събера смелост, да се махна и да спре всичко това", казва тя.

Само 10 дни преди инцидента в блок 302, при който пострадаха десетки, Антоанета е настанена в защитено жилище. Научава за случилото се от своя приятелка по телефона. Все още не може да повярва, че мъжът, с когото е живяла толкова години, е способен на подобно деяние. Опитва се обаче да започне живота си наново.

"Чувствам се по-свободна, дори не усещам студа, приятно е да излезеш навън, след като с години си бил затворен между четири стени. Приятно е да видиш слънцето", признава Антоанета.

Макар и бавно, се възстановяват и съседите. Семейство Иванови живеят точно над взривения апартамент и са сред най-пострадалите.

"Впоследствие разбрахме, че щетите са много големи и е можело и с нас да се случи нещо. Започваме от нулата дето се казва, нямаме друг вариант, просто шанс. Каквото работим, каквото остане ще влагаме тука", казва Иван Иванов.

Хората все още са в общински жилища и не знаят кога ще се върнат по домовете си, макар че получават подкрепата на десетки доброволци.