15 юни 1877 г. Руската армия преминава р. Дунав

На 15.06.1877 г. руската армия форсира успешно Дунава при Свищов и се разделя на три отряда – Източен, под командването на княз Александър Александрович, от около 70 хил. души – насочени срещу укрепения четириъгълник Русе, Силистра, Шумен и Варна; Западен отряд от около 35 хил. души, под командването на ген. Криденер, тръгва към Видинската крепост, и Преден отряд с численост 12 хил. души, начело с ген. Гурко – за Търново, Балкана, Пловдив и Одрин. Тук е и Българското опълчение.

Преди това е Априлското въстание. През юни 1876 г. Сърбия и Черна гора воюват неуспешно с Турция, включват се хиляди български и руски доброволци. В края на 1876 г. се свиква Цариградската конференция на Великите сили, която решава на България да бъде дадена автономия, като тя бъде разделена на две области, включващи българските етническите територии.

Турция не зачита решенията на конференцията и Русия отговаря с ултиматум и започва мобилизация, като същевременно преговоря с Англия, Австро-Унгария и Германия и сключва военни спогодби.

На 12.04.1877 г. император Александър ІІ обявява война на Турция. Военните действия се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия се включва и Българското опълчение, нараснало от 6 на 12 дружини с около 10 хил. души със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.

На 15.06.1877 г. руската армия форсира успешно Дунава при Свищов.

В хода на войната се очертават три етапа: Първият – от форсирането на р. Дунав до края на м. юли 1877 г. Вторият– от боевете при Стара Загора до падането на Плевен. През този период се провеждат най-мащабните операции, които решават изхода на войната. Третият етап е от превземането на Плевен на 11.12.1877 г. до подписване на Одринското примирие – 19.01.1878 г.

През първия етап забележителни събития са освобождаването на старата столица Търново на 25.06.1877 г., овладяването на Шипченския проход и боевете за Стара Загора. Ключов момент са боевете на връх Шипка, пазен от 6500 души руси и български опълченци. Проявявайки невиждан героизъм и саможертва, на 9, 10 и 11 август 1877 г. защитниците успяват да спрат и отблъснат атаките на 30-хилядната турска армия. В най-критичния момент идва помощ от ген. Радецки.

На 11.12.1877 г. Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 28.12.1877 г. е освободена София, на 04.01.1878 г. – Пловдив., на 08.01.1878 г. – Одрин.

Турското правителство иска примирие, подписано на 19.01.1878 г. в Одрин. Един месец по-късно на 19 февруари (03 март) 1878 г. е подписан и Санстефанския прелиминарен договор, който фактически слага край на войната. Турция приема Българско княжество с граници – според решенията на Цариградската конференция, включващи етническите територии на българската нация. Но Великите сили налагат свикването на международна конференция.

На Берлинския конгрес, проведен на 01 (13) юни 1878 г. България е жестоко разпокъсана. Създава се трибутарно Княжество, включващо Северна България и Софийски санджак. На юг от Стара планина се образува автономна провинция Източна Румелия под властта на султана, а Източна Тракия, Беломорието и Македония се връщат на Турция. С тези решения Берлинският диктат предопределя неразрешими противоречия, войни и кръвопролития на Балканите.