Михаил Кръстев: В кабинета „Петков“ има не пукнатини, а пропасти

В отношенията на новосъздадения кабинет, който вече функционира на пълни обороти, има не пукнатини, а пропасти.

Това заяви в интервю Михаил Кръстев, икономически и политически изследовател от Съвета по икономически и публични политики /СИПП/.

Той отбеляза, че Държавната консолидационна компания /ДКК/ беше един от възлите, които трябваше да разплете настоящото управление. Този държавен холдинг включва няколко ключови компании и събира активи за един милиард лева.

„Виждаме, че няма да се случи разбиването на този холдинг, което беше политика подета от служебните правителства на Румен Радев и по-конкретно от тогавашния министър на икономиката и настоящ премиер Кирил Петков. Поне не според волята на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова. Тя обяви, че ще запази настоящата структура на ДКК и ще докаже, че държавните предприятия могат да бъдат управлявани добре“, заяви Михаил Кръстев.

Той припомни, че философията, изразявана от тогавашния министър на икономиката и настоящ премиер, е точно обратната, т.е. че ДКК трябва да бъде ликвидирана. Държавните предприятия трябва да бъдат насочени към конкретните министерства, където те оперират.

„Това са две много различни визии как трябва да се оперира с държавните предприятия оттук нататък. Като че ли имаме нужда от нова философия какво представляват държавните предприятия и кой трябва да ги управлява. В момента наблюдаваме сблъсък на две философии - на Петков и на Нинова, а може би и на президента Радев, защото доста от назначенията на президента, който беше фактическият ръководител на служебните кабинети, сега бяха отстранени от Нинова“, заяви икономическият анализатор от СИПП.

Той отбеляза, че имаме трета смяна на ръководството на ДКК, откакто падна кабинетът Борисов. Според него не се наблюдава разбирателство между основните политически сили. Проблемът наистина е сериозен, защото ДКК е свързана както с българската икономика, така и в частност с ББР, откъдето се е финансирала част от дейността ѝ.

„Много е важно да се търси финансова стабилност в оперирането на тези предприятие, защото много хора могат да останат без работа. Приоритет на всяко една управление е да запази работата им, както и да се запази финансовата стабилност. Вицепремиерът Нинова казва, че не може да се ликвидира просто така тази компания, тя е прекалено структуроопределяща и прекалено обвързана с финансирането от ББР. В същото време премиерът Петков не е на това мнение. Хубаво е те да си поговорят, да избистрят и да се разберат, защото наистина има нужда от нова визия за управлението на държавните предприятия“, каза Михаил Кръстев.

Той смята, че визията на ГЕРБ беше неработеща. „Окрупняването в подобен вид холдинги, които да ръководят все повече и повече ресурси от публичния сектор и публични пари, с които да се финансират държавни предприятия не работи. Но какво ще се прави оттук нататък дали просто ще се смени ръководството на тези мегаструктури и мегахолдинги или ще се потърси нова структура, каквато загатна премиерът Петков, предстои да видим“, заяви експертът от СИПП.

Михаил Кръстев определя Бюджет 2022 като ляв. Анализаторът смята, че, ако кабинетът не направи реформите в областта на икономиката сега, няма да успее изобщо.

„В бюджета са заложени идеологически капани, защото години наред слушахме, че няма ляво и дясно, но в икономиката има ляво и дясно. Този бюджет е ляв. Виждаме огромно увеличаване на публичните харчове, както и нереалистични прогнози за увеличение на българската икономика, които се различават с тези на ЕК. Трябва да се помисли как ще процедира този кабинет. Ако кабинетът на Петков не може да наложи своята визия за реформа в икономиката, няма да успее и през следващите 4 години“, категоричен бе пред БГНЕС Кръстев.

Той алармира, че ББР, макар и със сменено управление от новото правителство, генерира много притеснителни и слаби резултати през втората половина на миналата година.

„Във времена, когато банковият сектор се представя изключително стабилно, ние виждаме свиване на активите на ББР с половин милиард лева. БНБ ще трябва да се намеси в управлението, тъй като макар и държавна, това все пак е банка. Тя трябва да запази своята ликвидност“, убеден е икономическият и политически анализатор от СИПП.

Според него държавните предприятия трябва да бъдат управлявани така, че да запазят своята социална стойност, но по никакъв начин да не бъдат в тежест на бюджета и на българската икономика. „Защото, ако е така не виждаме никаква промяна, а просто подмяна на един мениджмънт и поставяне на хора, които са удобни на настоящите управляващи“, заяви пред БГНЕС Михаил Кръстев