Бюджетът на НЗОК бе одобрен на второ четене от бюджетната комисия

Бюджетът на Здравната каса бе одобрен на второ четене от бюджетната комисия в парламента. Касата ще разполага с над 6 милиарда лева, като здравната вноска се запазва със ставка 8 на сто. Бюджетът мина с 12 гласа „за“, един „въздържал се“ и нито един от членовете на комисията не гласува „против“.

Окончателното гласуване в пленарната зала трябва да е във вторник, съобщи novini.bg.

По 600 лева трябва да получат лекари и фармацевти по време на извънредната епидемиологична обстановка. Специалистите по „Здравни грижи “, както и помощник-фармацевтите, които работят в аптека, по 360 лв., а санитарите по 120 лв. Това стана ясно от подкрепените предложения по време на Парламентарната комисия по бюджет и финанси, която прие на второ четене Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Миналата сряда депутатите подкрепиха малките бюджети на касата и ДОО, като срокът за предложения между първо и второ четене беше намален от 7 на 5 дни. По предложение на Любомир Каримански, председател на бюджетната комисия, това се случи и с големия бюджет.

Беше отхвърлено предложението на Елена Гунчева от "Възраждане" за допълнителни помощи за фармацевтите, както и за увеличаването на средствата за зъбни протези. В тази насока и от ДПС направиха предложение. Според тях са необходими 2 млн. лв. за дентални грижи и още 7 млн. лв., които да бъдат насочени към зъболекарите, под формата на допълнителни възнаграждения, заради работата им по време на пандемия.

Междувременно бе решено минималната пенсия ще се осъвремени с всички останали от 1 юли и ще се увеличи от сегашните 370 лв. на 392.57 лв. Това става с приемането на второ четене на бюджета на Държавното обществено осигуряване за тази година.

Въпреки негодуванието на IT сектора, максималният осигурителен доход все пак ще бъде увеличен от 3000 лв. на 3400 лв. от 1 април, реши още комисията.

„Като компромис обаче най-вероятно с актуализацията на бюджета през лятото ще се предложи нова формула на определянето на максимума, така че хората с високи доходи да имат предвидимост при плащането на осигуровките, а не да се стига до резки покачвания през няколко години, в зависимост от политическия цикъл“, обясни Георги Ганев от ДБ.

Той каза, че е в контакт с представителите на бранша и вече се обсъждат около 40 формули за определянето на прага. Именно практиката осигуровките да се вдигат скокообразно и без предвидимост е истинската причина за недоволството и обидата у бранша, допълни Ганев.

"IT фирмите предпочитат прагът да беше вдигнат с по 80 лв. през всяка от последните 5 години вместо с 400 лв. накуп от 1 април", отбеляза депутатът от ДБ.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС пък предложи запазване на осигурителния доход на 3000 лв. с аргумента, че данъчната политика по принцип е неутрална, но в случая е добре държавата да демонстрира специално отношение, защото IT браншът носи много висока добавена стойност и ще е определящ за икономиката на България в информационния век. Предложението обаче не бе прието от управляващата коалиция, а ДБ е решила да се откаже от замразяването на прага.

Депутатите увеличиха рязко минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се регистрирани земеделски производители. До 31 март т.г. те ще плащат осигуровки върху 420 лв. на месец, а от 1 април - върху 710 лв., колкото е минимумът за всички останали самоосигуряващи се лица. Мярката ще засегне между 27 000 и 31 000 стопани. Финансовият министър Асен Василев обяви, че като компенсаторна мярка въпросните регистрирани земеделски стопани ще получат еднократна помощ от държавата в размер на 1000 лв.