Експерт: Създаването на конкурентни структури може да повлияе на цените, а не призиви да не купуваме

От гледна точка на съотношението цени - доходи на германеца му е значително по-лесно за храната, отколкото на българина. Това каза пред БНР Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Той поясни, че в Източна Европа имаме по-голяма инфлация, а българската икономика се отличава с по-ниска ефективност, по-ниска производителност на труда и по-ниска добавена стойност.

При цените Иванов отчита "доста плавен тренд, почти мъртъв". "Много се сви търсенето", категоричен е той.

Запитан дали потребителски бойкот на млечните продукти например би имал ефект върху цените, Владимир Иванов заяви:

"Не би имало ефект. Не е това начинът – да не купуваме. Търговецът ще издържи и 20 дена, но това ще рефлектира моментално в нашите производители на млечни продукти и преработватели. Най-накрая голямата тежест ще отиде в производителите на прясно мляко, ще удари животновъдството, говедовъдството. Този тип крайност няма да доведе до нищо добро."

За картелни и ли други олигополни взаимодействия не може да се говори ангро, смята Иванов. По думите му, "бързите мерки са свързани само с контролни въздействия".

Според Иванов изкореняването на доминантното положение на търговци на пазара е възможно чрез създаването на конкурентни структури с подобна мощ – сдружаване на земеделските производители в най-различни форми.

В Нидерландия 98% от предлагането е концентрирано в земеделските формирования, в Испания пък са създадени магазини, които са изцяло собственост на големи земеделски сдружения, даде примери той.