Поясната борба Кореш - древна българска културна традиция

Иван Автутов, Каролина Грозданова,

Българска федерация по поясна борба Кореш

Резюме: Произходът на българският народ по данни на редица изследователи

Българите от най-древни времена са възприемани от наши и чужди летописци като елитарен народ, посветени в знанието за поддържане и съхранение на енергийния баланс в тялото на човека. Те се славели с начините за противопоставяне на нашественици и врагове, чрез използване не само на видове оръжия, но и на поясни захвати в единоборствата. Тези практики и умения са придобивани и изучавани от ранно детство като силови практики, ползвани традиционно и в бойна обстановка. Уменията придобивани от българите в школите по Кореш като родова традиция са в основата на военния успех, постиган с цената на победи в битки за защита на земите си и за оцеляване и запазване на рода. Военната култура на нашия народ е част от историческите традиции, изискващи поддържане на уменията за противопоставяне или защита с използване на поясни захвати. Захватите и свалянията от пояса на противника в т.ч. от седлото на кон са били изучавани от деца и възрастни като сакрална родова традиция. Самата дума Кореш е българската дума за борба, противостояние видоизменила се и достигнала до наши дни като думата Кураж означаваща смелост, храброст.

Й. Йорданов характеризира българската поясна борба Кореш като: „ Българският Кореш е борбата, която привлича интереса на стотици. Това бойно изкуство е с хилядолетна история, част от съкровищницата на нашето духовно и материално наследство. Кореш е един от възраждащите се през последните години символи на психо-физическата и духовна мощ на българите, включена от антични времена в бойния арсенал и пазена като свидна традиция от предците ни през вековете.“ Интересът към древните бойни традиции нараства все повече в съвремието. Появата и интереса към комерсиални бойни изкуства като ММА, граплинг и други е доказателство за това. По същество ММА спорта е съвкупност от борба и бокс, който не подлежи на олимпийски или каквито и да било принципи, а по-скоро се основава на „зрелищата“, организирани в Древен Рим. Българската поясна борба Кореш е стара бойна практика, която често е започвала дори от седналото положение на кон по време на военни схватки и учения.

По данни на същия историк: „прабългари и траки, разклонявайки се от земите на днешните Балкани преди хиляди години и трасирайки Свещения Български Път по Евразийската пустош на Близкият Изток, Сибир, Урал и Кавказките хребети, по отделно и заедно са съхранявали и оставили на други народи традицията на съвременната Борба Кореш като културна традиция и уникална войнска практика. С повече аргументи и исторически факти можем да се обосновем еднозначно, че знанието и практиките на съвременната борба Кореш, превърнала се понастоящем в международно признат и популярен вид спортна борба, са част от непреходността на нематериалното ни културно наследство и символ на висшата войнска култура, с която са се откроявали посветените български конници и воини.“ Придвижването на народите от едно място на друго по военни, демографски или каквито и да било други обстоятелства е основна причина за появата на различни стилове поясна борба в Азия и Европа, но тя изхожда от прилаганата военна практика на прабългарите и траките. Смесеният ентически произход на произлезлите от древната българска военна практика Кореш е резултат и от Великото преселение на народите, осъществявано в различни етапи и географски места.

В доказателство за това редица автори се обединяват около схващането че: „ Точно образът на прабългарския и тракийския конник е носител на знаците, открояващи качествата на това древно българско познание за военно изкуство. Трупането на лична сила и умения са били и остават в основата на изискванията при подготовката или тренирането на поясни захвати. Освен издръжливост, съобразителност и дисциплина като основни качества, всеки древен боец е бил обучаван в уважение, морал и колективен дух. Важно условие за възраждането на историческата истина за поясните схватки Кореш е българският им произход. А това би спомогнало за преодоляване на някои заблуди, особено при днешните татари, казахи и някои рускоезични общности, за това откъде е началото на тази бойна практика.“ поясните борби се свързва с историята и традициите на Конните народи, към които спадат нашите предци. Те на бойното поле са развили и прилагали до ниво на висше военно изкуство поясния захват. Прихващането за пояса на противника се е прилагало за неговото неутрализиране, както върху седлото на коня,т така и на земята. Тренирайки от дете поясни схватки Кореш, всеки трако-български боец е придобивал сила, умения и качества, които да му гарантират задължителна победа в единоборствата. Кореш е бил компонент от античен начина на живот и набор от ценности, пренесени в рамките на българската традиция, дефинирана днес като поясна борба. Това е наша традиция, свързана най-вече с морала, притежаван от посветените ни предци. Факт е и, че тя е заимствана и развивана, а и популяризирана като собствена традиция и от други племена и народи.

В беседи някои историци коментират шевиците на ризите, които имат традиционен български фолклорен стил, с което борците осъществяват поясни борби. Поясите на българите от всички добре изследвани фолклорни и етнографски зони са част от това културно наследство. Вдъхновението на „поясницата“ при мъжкия и женски костюм е действала със силата на езотерична енергийна граница и мост, разделящ, но и съединяващ тялото на горна и долна част. То свързва според традициите духът на човека с Горното царство на Вселената и Долното с недрата на Майката Земя. Хванати за поясите си млади и стари българи играят от хилядолетия своите ритуални танци.

Танците на пояс и борбите с поясен захват са родствени ритуали, завладяващи сърцата на участници и зрители, превръщащи се в доказателство за непреходните измерения на традицията Кореш под формата на ритуалната съвместна медитация на зрители и участници. Поясът е атрибут и автентичен знак в силуета на българина, съхранил до наши дни своето присъствие в бита, културата и родовите традиции.

Победителят в поясната борба Кореш, цели да преодолее силата на противника, вплитайки ръце в неговия пояс, стараейки се да извади от равновесие и повали на тепиха своя противник. Съвременната поясна борба Кореш е свързана най-ярко с историята и наследството на едно древно бойно изкуство на български воини, практикувано през различни времена и периоди. Пехотинци, конници, хайдути, воеводи, мъже и жени от българските общности в различни епохи са изучавали като сакрално знание и родобранна практика умението да преодоляваш противника чрез поясен захват, като част от подготовката си за военните действия и боеспособност на войниците. Днес Кореш е съхранен и развиван в България като вид спортна борба, носителка на самобитна нематериална културна традиция и е ценно родово наследство, подобно на популярни народни обичаи като коледуването или кукерските шествия, традиционни български борби и други обичаи. Историците интересуващи се не само от историята на България или други нейни направления, а в частност и от спортната история посочват, че автентичността, в която търсим аргументи на нашата теза, са и наградите на знакови състезания по класическа и свободна борба на имената на велики български спортисти – борци олимпийски и световни шампиони. Наградата, за която се борят традиционно наши и чужди участници в състезанията в памет на Дан Колов, Никола Петров, Лютви Ахмедов и много други са „Златен Колан“ или „Златен пояс“ с ценни инкрустации. Тази награда е нормално да се възприема като доказателство за символа.

Нематериалното културно наследство Кореш е древна българска военна практика, устояла във времето и дала основата на нейните разновидности в различните части на Европа и Азия. Поясната борба кореш има съвременни препратки в спорта и в частност групата на единоборствата. Като спортна практика тя има сходен кинематичен и динамичен характер на на прилаганите в олимпийските спортове хватки – борба, джудо, самбо и други комерсиални бойни спортове. Борбата Кореш е символ на непреходната нематериална културна традиция и безценното родово наследство на българите!

За автора

Иван Автутов е Президент на българската федерация по поясна борба Кореш. Съдия международен клас по поясна борба Кореш. Лектор и консултант нематериално културно историческо наследство (Антична борба Кореш) в курсове по алтернативен туризъм към Лесотехническия университет в периода от 2016-2019 година. Ръководител демонстративен експериментален проект за нематериално културно историческо наследство “Българска поясна борба Кореш“ в Община Челопеч в рамките на програмата “Стратегия за развитие на туризма и културно историческото наследство 2020-2025“. Студент в III-ти курс, специалност “Култулно историческо наследство “ в УНИБИТ.

Каролина Грозданова е завършила висшето си образование в национална спортна академия „Васил Левски“ гр. София в специалностите: Бакалавър по Треньор по вид спорт – Борба и Физическо възпитание и спорт, Магистърска степен: Мениджмънт на спорта и Образователна и научна степен доктор в професионално направление 7.6 Спорт - „Теория и методология на спортната наука“ към катедра „Борба и джудо“. Защитава дисертационен труд на тема: „Влияние на скоростно-силовите качества върху тактико-техническото майсторство при девойки и жени – свободна борба“. Автор на 11 научни статии в сферата на спорта и в частност борбата за жени и научни трудове: Технико – тактически анализ на схватките от Олимпиадите Пекин (2008 г.) и Лондон (2012 г.) в категория до 72 кг, борба за жени – ДР; Влияние на занимания с борба и карате върху равновесната устойчивост на ученици от прогимназиалния етап на основната образователна степен – ДР; Мениджърски подходи при функционалната /силова/ подготовка на ученици по борба в спортните училища като модел за повишаване на резултатността и- ДР. Преподавател по Теория и методология на спорта в 166 Спортно училище „Васил Левски“ и Теория и методология на борбата в бакалавърска степен в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Международен съдия по борба в олимпийските и неолимпийски стилове борба.