11 май 1851 г. В Пловдив поставят началото на традицията на честване на светите братя Кирил и Методий

На 11 май 1851 г. в Пловдив българският писател и езиковед Найден Геров организира официално първия празник в чест светите братя Кирил и Методий.

Празненството се състои в епархийското училище, кръстено на създателите на глаголицата.

Датата е избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.

Пловдивското Епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, е и първото в света, наречено на братята Кирил и Методий. Прелюбопитна е историята, с която то получава името си. "С д-р Стоян Чомаков бяхме събрани в къщата на чорбаджи Салча Чомаков, отвори се думата и за какво име да се даде на училището. Разказах за това какво са сторили светите братя, а чорбаджи Салчо се възхити от делото им. Така с общо съгласие нарекохме училището "Св. Кирил и Методий" и поръчахме икона с лика на светиите. Трябваше и празникът да му се празнува. Училището въведе тоя празник, който си остана да се празнува и занапред. По примера на пловдивчани на много места из България по-после захванаха да наричат своите училища по името на двамата свети братия", разказва Найден Геров през 1894 г. в спомените си.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Самите българи също в началото смятали за необикновено да празнуват деня на Светите братя и чак на четвъртата-петата година от първото тържество започнали да идват за честванията. Впоследствие в празненствата се включват все повече хора, особено когато Пловдив се сдобива с българска църква през 1860 г.

В годините след това 11 май започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, пак в Пловдив в храма „Света Богородица” (със слово на Йоаким Груев), в Шумен, Лом, Скопие и София. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от Църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданско и държавно честване остава на 24 май, припомня в. "Марица".

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бога и апостолите. Цели строфи са напълно премахнати от читанките.

Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановена възможността за цитиране на оригиналния текст. По традиция на ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте строфи на стихотворението.

За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България.