30 май 1876 г. Кървавата битка на четата на Христо Ботев на Милин камък

На 30 май 1876 г. четата на Христо Ботев отблъсква черкезки нападения край с. Баница. В района на Милин камък води първото си тежко сражение. Вечерта четата успява да разкъса обръча и се насочва към връх Веслец.

На връх "Милин камък” е най-кръвопролитната, но и единствена спечелена битка от четата на Христо Ботев. В ранната утрин на 18 май 1876 година четниците са вече в покрайнините на с. Баница. Тук ги посреща голяма група черкезки конници и военният командир Никола Войновски командва да се заеме най-добрата позиция на връх "Милин камък”.

Започнало първото ожесточено сражение. Врагът бил подкрепен от дошлата от Враца редовна турска войска. Боят продължил през целия ден. В него загиват около 30 четници, между които знаменосецът на четата Никола Симов -Куруто и поп Сава Катрафилов - член на щаба на четата. Късно вечерта четата успява да разкъса обръча и се отправя към Веслец. При пресичането на шосето Враца - Оряхово се натъкват на конен черкезки отряд. При завързалата се престрелка пада убит съветникът на Ботев, врачанинът Давид Тодоров.

Особено ярко описание на храбростта на Ботев и неговите четници в този решителен момент дава Захари Стоянов в своята книга „Опит за биография на Христо Ботйов“:

„Това казал той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята около главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град куршуми се посипали върху му, които удряли в земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По заповед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи, двама души конници се впуснали да върнат войводата, който на явна смърт отишел да се излага.“

Макар очакваната помощ от Враца така и да не идва, четниците успяват да отбият атаката. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака, който целувайки се заклева да го брани дори с цената на живота си. Освен това четата губи всичките си коне заедно с обоза.

Първото официално честване на подвига на Ботевата чета е през 1901 година - след 25 години от героичните събития. Тогава на Козлодуйския бряг се събира група сподвижници, опълченци и неколцина Ботеви четници, които тръгват по пътя на четата.