Камарата на следователите: Промените в Конституцията трябваше да бъдат направени от Велико народно събрание

Промените в Конституцията следваше да се извършат от Велико народно събрание. Това каза в интервю за БТА председателят на Камарата на следователите Преслава Петкова.

Според нея разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два съвета не съответства на принципа за единство на съдебната система, а с избора от Народното събрание (НС) на шестима членове на Висш прокурорски съвет (ВПС) се нарушава принципът за разделение и баланс между властите.

Петкова припомни, че Камарата е имала конкретно предложение - трима от членовете на ВПС, избирани от Народното събрание, да бъдат магистрати - за предпочитане прокурори и следователи, за да се постигне баланс между властите и поне шестима от членовете на Съвета да са магистрати.

Това наше предложение не беше обсъдено с аргумента, че с шестима от членовете на ВПС, избирани от НС и външни за системата, се целял обществен контрол върху работата на прокуратурата и следствените органи. У нас остават и сега опасенията, че във Висшия прокурорски съвет решаващи при вземане на решенията на новосъздадения орган ще бъдат гласовете на членовете, избрани от НС, каза още Преслава Петкова.

Следва пълният текст на интервюто:

Как Камарата на следователите в България гледа на приетите промени в Конституцията?

- Във връзка с промените проведохме конференция, в която взеха участие членове на съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, на различни неправителствени организации, както и уважавани представители на академичната общност. Изразихме нашето становище относно бъдещите към онзи момент изменения и допълнения в Конституцията, като го представихме и в Народното събрание на вниманието на Комисията по конституционни въпроси.

Считаме, че промените в основния ни закон следваше да се извършат от Велико народно събрание. Разделянето на ВСС на два съвета не съответства на принципа за единство на съдебната система, а с избора от НС на шестима членове на Висш прокурорски съвет (ВПС) се нарушава принципа за разделение и баланс между властите.

Нашето становище остана непроменено до края на обсъжданията на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (КРБ). Участвахме в заседанията на Комисията по конституционни въпроси, представяли сме конкретни предложения - например трима от членовете на ВПС, избирани от Народното събрание, да бъдат магистрати - за предпочитане прокурори и следователи, за да се постигне баланс между властите и поне шестима от членовете на Съвета да са магистрати.

Но това наше предложение не беше обсъдено с аргумента, че с шестима от членовете на ВПС, избирани от НС и външни за системата, се целял обществен контрол върху работата на прокуратурата и следствените органи. У нас остават и сега опасенията, че във Висшия прокурорски съвет решаващи при вземане на решенията на новосъздадения орган ще бъдат гласовете на членовете, избрани от НС.

Според нас по този начин все още съществува вероятност, дори и риск за създаване на зависимост на прокуратурата и следствените органи от законодателната власт. Премахна се ВСС в досегашния му състав и вид като орган, който олицетворяваше единството на съдебната система и се създадоха два органа - на съдийска и на прокурорска власт, но прокурорската власт - на прокурорите и следователите, всъщност ще бъде ръководена предимно от членове, избрани от Народното събрание.

В тази ситуация няма да е налице обществен контрол, а вероятна намеса в независимата съдебна власт и в работата на прокуратурата и следствието, ако не се предвиди изрично изборните членове на ВПС, излъчени от Народното събрание, да са реално политически и партийно неутрални. Една от целите на Камарата на следователите в България е утвърждаване на законността, на върховенството на закона, което е основополагаща ценност в Европейския съюз.

А какво представлява върховенството на закона? Това е основен принцип в демократичните държави, който означава подчинение на закона от всички - без значение на политически или други възгледи и различия. То се основава на принципите на правовата държава, които включват прозрачен и демократичен законодателен процес, независима и ефективна съдебна система и разделение и взаимодействие на властите.

Върховенството на закона предотвратява произволното използване на власт от страна на политиците. Надяваме се, че въпреки гласуваните изменения и допълнения в Конституцията този основен принцип на демократичната ни държава ще се спазва.

Смятате ли, че промените пряко ще се отразят на работата ви?

- Настоявахме изрично за записването в КРБ на еднакъв магистратски статут на съдии, прокурори и следователи. Това не бе прието от НС, но оценяваме положително изричното записванe, че съдебната власт е независима, съдът е неин основен носител, а прокурорите и следователите са в системата на съдебната власт.

Надяваме се запазването на магистратския статут на прокурори и следователи, въпреки състава на ВПС, имам предвид избираните от НС членове, да не се отрази на работата ни. Защото без независима, отчетна и работеща прокуратура не би имало ефективно наказателно правосъдие.

Предстоят и промени в Закона за съдебната власт? Какви очаквания имате?

- Очакванията са ни за запазване независимостта на прокуратурата и следствените органи, като се предвидят в ЗСВ достатъчно гаранции за работата на прокурорите и следователите, които да не са подчинени на политически и други интереси, а да ни се даде възможност да изпълняваме функционалните си задължения, като сме обвързани единствено от закона, доказателствата по делата и вътрешното ни убеждение.

В проекта на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗСВ е предвидено, че ВПС ще осигурява и отстоява независимостта на прокурорите и следователите, ще определя състава и организацията на работата на прокуратурите и следствените органи, ще обезпечава финансово и технически тяхната дейност без да се намесва в нейното осъществяване. Надяваме се тази разпоредба да не остане пожелателна и действително да се създават условия за изпълнение на функционалните задължения на прокурори и следователи без да има политическо или каквото и да е друго вмешателство от страна на законодателната или изпълнителната власти.

Чу ли се думата на магистратите при гласуването на промените - както в Конституцията, така и сега - около Закона за съдебната власт?

- Първоначално се създаде у нас – следователите, усещане, че има чуваемост към аргументите, които давахме във връзка с предложените изменения и допълнения в Конституцията. Впоследствие обаче се оказа, че само много малка част от нашите аргументи бяха приети и промените бяха гласувани във вида, в който бяха предложени основно от народните представители. Имаше отстъпление от народните представители за промените в Конституцията по отношение общите методически правила за дейността в досъдебното производство, които главният прокурор утвърждава по предложение на Върховната прокуратура.

Макар и със силно ограничени правомощия, се запази общ орган на всички магистрати - Общото събрание на ВСС и на ВПС, което да одобрява проекта на бюджета на съдебната власт по предложение на двата съвета, да приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси, да приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, да обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт, определени със закон.

Към настоящия момент се изготвя проект на ЗИД на ЗСВ, като Камарата на следователите в България участва в работната група. Даваме нашите предложения, като се надяваме на чуваемост от страна на министъра и заместник-министрите на правосъдието. Опасяваме се, че е налице тенденция към обезличаване участието на представителите на прокуратурата и следствието във ВПС, както и на главния прокурор, за сметка на членовете на Съвета, избрани от Народното събрание. Считаме, че Висшият прокурорски съвет следва да бъде представляван и председателстван или от член, избран от прокурорите или следователите, или от главния прокурор, предвид разпоредбата на чл.126, ал.2 от КРБ, че той представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.

Това би дало идентичност на този ВПС, че е именно „прокурорски“ и е председателстван и представляван от представляващия прокуратурата или от прокурор, или следовател, а не от външни за системата юристи, макар и те да са с изискуемия 15-годишен стаж и да са с високи професионални и морални качества, каквито се надяваме, че ще бъдат избрани от Народното събрание.

Дотук вероятно Ви прави впечатление, че много често употребявах израза „надявам се“. Ние наистина се надяваме измененията и допълненията в ЗСВ да утвърдят независимостта на прокурорите и следователите, да дадат спокойствието и сигурността на колегите да извършват работата си безпристрастно и да се подчиняваме единствено на закона. Би било в полза на цялото ни общество с предстоящите измененията и допълнения в ЗСВ да се утвърдят принципите на правовата и демократичната държава в очертаната вече конституционна рамка.

Имате ли очаквания работата в Следствието да се промени и възможно ли е да се говори за по-голяма натовареност на следователите?

- Ние винаги сме настоявали за оптимална натовареност на следствените органи, тъй като следователите сме добре теоретично и практически подготвени да провеждаме разследванията по дела с фактическа и правна сложност. Предвид предстоящото (на 1 март т.г.) влизане в сила на разпоредби от НПК във връзка със Закона за противодействие на корупцията, част от делата, разследвани от следователи, ще бъдат възложени на разследващи инспектори. Това би рефлектирало върху обема на работа на следователите. Тоест вместо да се натовари следствието в максимален обем, се възлагат дела на друга, новосформираща се структура.

Считаме, че имаме възможностите да разследваме дела с по-широк кръг от престъпления и е въпрос на законодателна воля това наше желание и готовност за оптимално натоварване на следствените органи да бъде отразено в нормативната уредба.